— Тинкъл Тоус — отбеляза Мерлийн. — Лестър Янг. — Послушаха. После тя отбеляза: — Хей, Клей не е лош. И саксът. Не че разбирам много.
— Лестър Янг — уточни Карп. — Присъствие.
Мерлийн го погледна удивена.
— Впечатляващо. Каква културна информация разкривам за теб. Той си има леля, която е познавала Колет, пие, ходи по клубове, обича джаз… това е един съвсем нов Карп.
— О, и какво не му беше наред на стария Карп?
— Нищо, скъпи, нищо — тогава беше съвършен, а сега си още по-съвършен — издекламира на един дъх Мерлийн с най-добрата си имитация на гласа на ДонаРийд. — Хайде да послушаме музиката.
Тръгнаха си в два. Магията на вечерта бе увенчана с това, че успяха да намерят свободно такси в Харлем.
— Утре изобщо няма да отидем на работа, а на мен хич не ми пука — прозя се Мерлийн. — Нека колелата на правосъдието да зациклят и да спрат.
— Да — отвърна Карп, — какво от това, че няколко задника по-малко ще влязат в затвора.
Мерлийн го изгледа в лицето.
— Говориш такива глупости, Бъч — упрекна го строго тя. — Сякаш всичко това е само една игра — да вкарваш задници в затвора. Това те влудява. Не можеш да понесеш някой да се измъкне. Ето защо си такъв фанатик.
— Да, вярно. Щом казваш — отвърна сърдито Карп, чувствайки се по-беззащитен и по-уязвим отколкото бе свикнал да се чувства. — Ти си начело на тези дълбоки неща.
Мерлийн понечи да отговори на това, но откри, че няма достатъчно енергия за още едни изблик на взаимно самонаблюдение. Сгуши се в гърдите на Карп и заспа незабавно.
Карп наблюдаваше как светлините от уличното движение блестят през парата на люковете и се замисли за това, че не се е чувствал толкова добре от седмици наред. Успя да оплете Фултън с цяла мрежа от правдоподобни лъжи, възможно най-безобидни, разкривайки какво знае пред Фултън без да нарушава обещанието си към Дентън. Беше малко вероятно Фултън да разкаже на Дентън за този разговор; бе равносилно Фултън да признае, че е допуснал Карп в своите дела. Както Дентън всъщност бе направил.
Фултън вече не беше напълно извън закрилата на закона, нито пък преследваше призрака на някаква конспирация, заплетена от душевно разстроени полицаи. Той бе готов да се вслушва в съвети, а ако той се навиеше, то и Дентън щеше да се навие. Хлапето бе дриблирало през зоната, пареше му под краката и утре той щеше да изстреля единствения си възможен изстрел.
Карп и Харкани, облечени по тениски и маратонки, понесли сакове, натоварени с екипи за софтбол, излязоха от Съдебната палата и се запътиха към колата на Хар—кани, която той бе вмъкнал на специалния паркинг, отделен само за съдии, на Ленърд стрийт. Беше пет и петнайсет в петък и всеки съдия по света вече се бе прибрал у дома преди часове.
Подкараха на север към Сентръл парк и из неговите пространства от софтболни игрища. Отборът на прокуратурата играеше с традиционните си съперници, отбор от Обществото за правна помощ, наречен Кървящите сърца. Екипът на прокуратурата се наричаше Куршумите, от един жаргонен термин за година в пандиза.
Карп изглеждаше изнервен и разсеян. Постоянно надничаше през прозореца, поглеждайки от двете страни на улицата, сякаш търсеше някакъв адрес. Харкани каза нещо, но Карп не го чу.
— Казах, че ще глътнем Петроси другата седмица — повтори Харкани.
— Добре, това е страхотно — смотолеви разсеяно Карп. После потупа Харкани по рамото и го помоли да спре.
— Вече си имаме бира — напомни му Харкани.
— Не, искам да се отбия в онази пътническа агенция. Само за минута.
Карп се върна с билет в ръката.
— Къде ще ходиш? — попита го Харкани.
— Никъде. Това е нещо друго. — Той пъхна билета в джоба на тениската си и попита: — Е, Петроси. Ще спечелим ли?
— Трябва ли да питаш? В кърпа ни е вързан. Между другото, има ли някакъв прогрес в онази работа с наркобароните?
Карп замръзна, но успя да отговори небрежно:
— Не много, така мисля. Шик се оправя с ежедневната работа. Защо?
Харкани погледна остро към спътника си за секунда, после отново насочи вниманието си към натовареното движение.
— О, чух разни неща…
— От кого?
— О, нищо конкретно, по коридорите. Ченгеджийс—ки дрънканици. Нали знаеш… Говори се, че някакво ченге било заподозряно.
Карп го погледна сериозно.
— Да, сметнах, че ще се заинтересуваш. Номер едно сред заподозрените е твоето приятелче Фултън.
Карп извърна поглед. Харкани продължи.
— Е, какво мислиш? Ти го познаваш. Може ли да е корумпиран?
— Всеки може да бъде корумпиран, Роланд. Но има голяма разлика между може да бъде и готово дело.