— Но ти си имаш своите съмнения.
— Да, трябва да призная, че е така. Държи се странно. Върти се с разни мръсници. И са го видели да избягва от местопрестъплението при опит за убийство на свидетел по делото.
— Странна работа — поклати глава Харкани. — Като се замислиш какви отрепки пречуква, може би трябва да му дадат медал. Някои от ченгетата, с които говорих, мислят така.
— Ами ти, Роланд? И ти ли мислиш така? Харкани направи многозначителна пауза преди да
отговори.
— Има дни… но нека да си го кажем направо — няма голям ефект от нашата работа. Малко полицейски терор може да поуспокои нещата.
— Точно като в Унгария, а?
Харкани се изчерви и се тросна сърдито:
— Това изобщо не е същото, по дяволите!
— Не, предполагам, че не е, от наша гледна точка. Може би в Харлем се чувстват по-различно. Във всеки случай достатъчно наблюдават случая и ако е Фултън, най-накрая ще го заковат. Много жалко — вероятно е превъртял от напрежението. Обаче това ще бъде едно дяволско дело.
— Да. Сигурен ли си, че онова хлапе Шик е готово за това?
— Ще се научи — смънка Карп, приключвайки с темата. — Междувременно сега съм по-притеснен от това дали ще може да занесе топката до точното поле.
Оказа се, че Питър Шик успя да занесе топката за единичен и за един добър дубъл, отбелязвайки веднъж. Но Куршумите изгубиха мача с десет на седем, от отбор, в който играеха особено много доминикански виртуози, преструващи се на законни имигранти, но, за недоволните Куршуми, бяха очевидни клиенти на Обществото за правна помощ, примесени с други полупрофесионалисти.
Карп излезе срещу четирима и пропусна лесен аут на първа база. Изобщо не играеше с пълната си концентрация, а причината за пропуска му седеше в прашен кафяв седан, паркиран на тревата до пътя към игрището. Когато мачът свърши, Карп се измъкна от шумната тълпа играчи, струпани около хладилника с бира, и приближи до колата.
— Благодаря — обърна се Карп към Дъгман, който седеше на предната седалка. — Веднага ще ти го върна.
— Върви с човека, Текумзе — нареди Дъгман. Текумзе Бут излезе отзад и се изправи, премигвайки, на тревата.
— Какво е това? — попита той, поглеждайки назад към ченгето, сякаш ченгето беше неговата майка—закрил—ница.
— Той просто иска да поговори с теб, човече — обясни детективът. — Не се безпокой, ще останем тук.
Кари поведе Бут по ръба на игрището докато стигнаха до една пешеходна пътека, където завиха и тръгнаха на север към Шийп Медоу. Карп седна на една пейка, поставена пред купчина каменни блокове, и направи знак на Бут да се настани до него.
— Чух, че си избягал на косъм — заговори го дружелюбно Карп.
— Кой си ти? — попита настойчиво Бут.
— Казвам се Карп. От прокуратурата съм.
— Нямам нужда да говоря с прокуратурата. Делото ми е приключено.
— Добре, както искаш. — Карп се облегна назад и вдиша дълбоко.
Въздухът беше хладен и напоен с ухание на окосена трева и портокалови кори.
— Наистина прекрасен ден — отбеляза Карп. — Трябва да му се порадваш. Вероятно ще ти бъде последният. — Той се обърна и се втренчи в лицето на Бут.
Бут бе надянал обичайната си упорита пасивна маска, но около очите му се забелязваше някакъв тик. Вероятно се дължеше на стрелбата по него и на перспективата за повторението й.
— Виж, проблемът ни е, че ти вече не ставаш за свидетел — започна отново Карп. — Измъкна се, както сам отбеляза, и няма да свидетелстваш срещу човека, който е очистил Клари, защото си кораво момче. А аз имам нужда от свидетел, който ще ми съдейства.
Направи пауза. Къса пауза.
— И какво получаваш срещу това, че си кораво момче! Видя какво стана. Опитаха се да те убият. И ще продължат да опитват.
Никаква реакция. Бут продължи да го гледа мълчаливо. Това не вършеше работа.
— Все още не всичко е изгубено — продължи Карп. — Ти още си мислиш, че това е просто още една работа — караш някакви типове, които обират магазин за алкохол, ченгетата те хващат и ти си затваряш устата. Това е естествено. Ние го разбираме. Но сега си в съвсем различна игра. Тук са замесени големи клечки, много големи клечки — а също и ченгета. Виж, виждаш ли онези мравки там долу?
Карп помръдна крак, за да покаже рояка насекоми, които подкопаваха захвърлен плик с пуканки.
— Те също си имат кодекс. Държат се една за друга. Ако някой друг вид мравки се опитат да навлязат на тяхна територия, те ще се обединят против тях. Кой знае, може да сключват сделки. Може би има корави мравки и мравки издайници. Както и да е. Но какъв си ти във всичко това?
Карп стовари рязко маратонката си, завъртя я жестоко, размазвайки мравките и храната им в едно влажно петно. Няколко оцелели буболечки побягнаха в различни посоки. Бут наблюдаваше демонстрацията с интерес.