— Онези, които бягат, са умните гадинки, Текумзе — обясни меко Карп. — Те знаят кога са победени и изчезват наистина бързо. Добре, не искам да пропилявам последния ти ден на земята, така че ще бъда кратък. Едно от двете неща ще стане точно тук и сега.
Сви един пръст.
— Първо, аз ще те попитам какво знаеш за тези убийства, а ти ще продължиш да си мълчиш, аз ще стана, ще отида до онази кола и ще потеглим. Това е то — сайонара*, Текумзе. Ти прецени шансовете. Мислиш ли, че ще можеш да се измъкнеш от града сам? Мислиш ли, че ще можеш да се измъкнеш от парка? Искаш ли да се обзаложим, че не те следят точно сега?
[* snyonara — японски — сбогом. — Б.пр.]
Бут не успя да потисне неволното движение на главата си, която се завъртя сякаш търсеше някого. Дърветата и храстите изшумоляха и запукаха по начин, който изведнъж му се стори опасен. Не като топлата сигурност в полицейското управление или в стаята за разпити. Бут усети ужасната опасност. Дъхът му спря и Карп го притисна.
— От друга страна, можеш да проговориш и аз ще ти дам това.
Карп извади от джоба на тениската си самолетен билет и го подаде на Бут.
Бут го погледна сякаш беше кръстословица на етиопски.
— За какво е? — измуча той.
— Това е билет за Ел Ей с фалшиво име — поясни Карп. — Отговаряш на няколко въпроса, връщаме се в колата и детективите те откарват до ЛаГуардия*. Ще ти дадат малко пари и ще те целунат за сбогом. Качваш се на следващия полет за Ел Ей с двеста долара в джоба. Нов живот. Или може би трябва да кажа, че това ще бъде единственият живот, който би могъл да имаш.
[* Ла Гуардия — летище в Ню Йорк за вътрешни полети. Б.пр.]
Бут извади билета от плика и го прочете бавно, прелиствайки страниците, сякаш беше писмо от стар приятел, пълно с мъдри съвети. Опита се да размисли, да прецени възможностите, но не беше свикнал да мисли. Други хора нравеха плановете. Той само караше и си затваряше устата. Поколеба се още малко и прошепна:
— Само да ти кажа? Без съд? Не трябва да подписвам документи?
— Само на мен и точно сега. И заминаваш.
Бут въздъхна продължително, сякаш това бе последния дъх на болен старец.
— Да, какво пък, мамка му — промълви той. — Каквото кажеш.
Двайсет и пет минути по-късно Карп седеше на пейката и наблюдаваше как Текумзе Бут крачи бързо надолу по обсипаната с листа пътечка. Две минути след това чу как се затръшва вратата на кола и как моторът й избуча. За миг поседя тихо във ветровитата тишина. После извика високо:
— Всичко е чисто!
По мръсотията зад него се чуха стъпки и Клей Фултън излезе иззад блоковете, изчетквайки песъчинки от сакото и от панталона си. От рамото му висеше малък касетофон Награ, а в ръката му стърчеше насочващ се микрофон.
— Хвана ли го? — попита Карп.
— Да, хванах го — кимна Фултън, сядайки уморено до Карп. — Адска работа. Никога не беше ни хрумвало, по дяволите. — Той поклати глава изумен.
— Знам. От време навреме ме спохождат същите чувства за прокуратурата. Кара те да се чудиш.
— Наистина — съгласи се Фултън. И продължи след кратко мълчание: — И какво ще правим от тук нататък?
— Ами, след като вече имаме имената и местата, можем да започнем да строим едно истинско дело. Ако си навит, мисля, че е най-добре да продължиш с това, което правеше досега. Печелиш си лоша репутация, мой човек. Някой ще поиска да наеме лоши ченгета и ти ще се озовеш там, право при истинските лоши момчета.
Фултън се усмихна малко загрижено.
— Да. Лошите момчета… Кучи син! Все още не мога да го побера в главата си. Ченгетата вземат пари — разбира се. Може дори да извършват обири — имаме много такива. Задигат дрога и я продават. Но да станат наемни убийци?
Той поклати силно глава, сякаш се опитваше да прогони някакъв кошмар.
— И Менинг. Вътрешният човек, човекът от специалния отряд. Кучи син!
— Да, Менинг. С това ще трябва да се заемеш ти. Но аз бих се замислил за нещо.
— Какво? — погледна го Фултън.
— Мислех си. Менинг доста ентусиазирано се опитваше да очерни твоята репутация.
— Да я очерни. Това ми харесва.
— Бих се обзаложил, че работи извънредно, за да разпространява слуховете из града. Може би му става прекалено горещо. Сигурно чува хрътките да лаят край реката. Както и да е. Е, няма ли да е страхотно ако той, Менинг, изобличи прочутия Фултън, който да се окаже черното ченге убиец, очистило всички тези наркодилъри?
— Това ми харесва — усмихна се Фултън след миг на размисъл. — Аз ще трябва да съм мъртъв, разбира се.
— Не е нужно да се казва. Така че си пази черния задник.