— Как? — попита Фултън и после се разсмя, разкошен силен звук, който отекна от скалите. Карп видя, че това е искрено освобождаване на напрежението. Фултън се радваше поне заради това, че вече не бе сам в преследването. После той продължи: — Добре, но аз ще трябва да се приближавам до тях и да стоя надалеч от теб. Ще трябва да измислим нещо. — Замисли се за момент и щракна с пръсти. — Чудесно! — възкликна той. — Току-що съм пречукал Текумзе. Той е в багажника на една кола в ливадите на Джърси. Това е историята. Това е моят входен билет към тях.
Карп се ухили доволно.
— Много добре. Адски ми харесва. Прикрито и умно. Ти сигурен ли си, че не си евреин?
— Такъв съм. Тази чернилка е само прикритие, за да мога да стана лейтенант. Да, ще свърши работа, стига Менинг да не е долу на Ла Гуардия и да не посреща мама от самолета. Какво ще правиш ти междувременно?
— Някой ги е наел. Ето кого искам.
—Наел ги е? Но ние вече знаем кой. Бут каза, че работят за Чу Уилис.
— Не, не е — не точно. Седни за секунда, искам да пусна малко от този запис.
Двамата мъже седнаха на пейката и Карп започна да си играе с касетофона, пренавивайки лентата назад—напред докато откри мястото, което му трябваше.
— Слушай това много внимателно… — промърмори той.
Гласът на Текумзе Бут беше накъсан, до думите бяха достатъчно ясни:
…а после отидохме до онзи клуб, пали знаеш? Клуб Мека. И Менинг, той ми каза да чакам отвън, в клуба, докато той и Амалфи отидоха отзад. И после той излиза, и има голям плик, изброява моя дял от пачката, дебела като гоено. Копелето плаща, нали знаеш? После, аз питам: кой е там отзад? А той казва: ти не трябва да знаеш, само трябва да караш.
И по-късно, аз съм излязъл от колата, минавам край клуба, а там е Чу Уилис, стои с приятелчетата си отвън, а аз пресмятам, че е той, 'щото Чу е най-тлъстият дилър, когото не сме убили и си виси там постоянно. Правим го за него, загряваш ли? И тогава…
Карп изключи записа. Фултън сви рамене и попита:
— Е? И аз това казах — Уилис е.
— Да, те го правят за Уилис. Той печели непосредствено от това. Hp не го е организирал Уилис. Няма начин. И се съмнявам, че той е бил единственият в задната стаичка с парите.
— Откъде знаеш?
— Виж това! Цялата работа вони на тежко прикритие. Мислиш ли, че ченгетата ще вземат да работят за един харлемски наркодилър? Може да му помагат, но не получават заповеди от такава отрепка. Дали Уилис има такова влияние, че да катурне Нолън? Казах ти, Нолън не си пада по дебелите пликове. Не, има някой друг, голяма клечка.
Карп се замисли за момент.
— Кажи ми нещо — какво мислиш за Фейн?
— Конгресменът? Мамка му, Бъч, какво мога да знам за хора като него? Прилича ми на редовен политик. Мислиш, че е замесен?
— Не, просто се чудя. Може и да е. Сигурно е достатъчно умен. А всеки обича парите, особено политиците. Но е някой такъв. Някой, който знае как да движи парите и как да движи системата. Ти си върши твоята работа, а аз ще се занимая с това.
Карп се върна бавно до игрището. Компанията след мача беше оредяла и бирата почти свършваше. Сложи ръка върху рамото на дребен жилав мъж.
— Ви Ти, трябва да поговорим за минута.
Върнън Таркът Нюбъри се огледа и се усмихна, когато видя Карп. Усмивката му беше съвършена, бяла и равна, а и лицето му беше съвършено — класически черти и тъмносини очи с дълги мигли. Дългата му руса коса бе сресана назад.
Карп взе една кола от хладилника, Ви Ти грабна една бира и двамата седнаха край първа база.
— Нуждая се от съвет, Ви Ти.
— Разбира се, Бъч. Пак ли е във връзка със слабата ти ерекция?
— Мамка ти — разсмя се Карп. — Не, свързано е с убийствата на наркодилърите. Искам да прегледам финансовите следи.
— Аха. И си си казал: щом мисля за пари, трябва да помисля за Ви Ти Нюбъри. Защо да си създаваш неприятности с призовки, да вдигаш пара с разни документи, щом знаеш, че Ви Ти, с неговите безкрайни връзки във финансовия свят, може да открие същата информация, и така нататък, и така нататък, а?
— Нещо такова. Помислих си и за твоето огромно лично състояние, така че ако те хванат и те уволнят, сигурно няма да страдаш.
— Моето огромно лично състояние е толкова вързано в разни тръстове, че с мъка свързвам двата края. Сега търговецът ми на вина ме моли за пари в брой, ако можеш да повярваш. Кой е злодеят?
— Маркъс Фейн и може би още няколко души — отговори Карп.
Ви Ти опули очи.
— Конгресменът Фейн… значи той е избивал дилърите. Възхищавам се от това. Още конгресмени трябва да прекрачат формалностите на бюрокрацията, за да освободят улиците ни от тези злодеи, и така нататък. Разбира се, не е нещо, което би могъл да използваш в предизборната си реч…