— Бъди по-сериозен, Ви Ти. Не искам да кажа, че той извършва убийствата. Дори не съм сигурен, че е замесен. Просто покривам базите.
— И то буквално — отбеляза Ви Ти. Карп беше седнал точно върху първа база. — Е, каква мръсотия искаш? Само основния модел или с климатик и миещи тапети?
— Не знам, Ви Ти, ти си експертът. Дали е по-богат отколкото трябва? Ами жена му? Скрил ли си е някъде златни монети? Също така, открий каквото можеш за собственика на един харлемски клуб, клуб Мека и… да видим… — Той се замисли още малко. — О, да — съдията Терънс Нолън. Дали някой му е правил финансови услуги напоследък?
— Добре. Фейн. Мека. Нолън — повтори Ви Ти. — Сигурно няма да е трудно. Повечето може да се намери в публичния регистър. Едва ли ще се наложи да ползвам някакви незаконни източници, освен може би за съдията.
Карп запуши уши с две ръце.
— Не е нужно да чувам как ще го правиш, Ви Ти. Просто го направи — помоли го той — и то скоро.
В понеделник Мерлийн хвана Гюма пред стаята на голямото жури на шестия етаж в Съдебната палата.
— Избягваш ме напоследък — отбеляза категорично тя.
— Мерлийн! — грейна Гюма. — Как бих могъл да те избягвам? Всеки те търси, за да се наслади на очарователната ти личност.
— Стига глупости, Гум! Какво стана през уикенда? Ченгетата провериха ли клуб Омега?
Гюма изглеждаше нервен, обстрелваше коридора с погледи във всички посоки.
— Ами, да, провериха и ъ-ъ…
— И какво? Какво се оглеждаш? Някой съпруг ли те преследва?
Гюма се се разсмя неискрено.
— Иска ми се да е така. Да, виж, Мерлийн, това е изключено. Не могат да го направят.
— Не могат? Как така — не могат!
— Лесно. Първо, заведението е тъмно като кучешки задник. Има неонови светлини, всеки мига и лицата са като в шибана къща с криви огледала. Освен това през уикендите там се събират по хиляда души. Как, по дяволите, искаш един барман да запомни някоя мацка, която си бъбрила с някой пич, че пък да запомни и как е изглеждал пичът?
— Мамка му! — изсъска Мерлийн, достатъчно силно, за да привлече погледите на минаващите покрай тях. — Добре, и сега какво? Какво ще правим от тук нататък?
Гюма се размърда нервно.
— Ами, наистина, нищо, хлапе. Редовните ченгета си измиха ръцете с това. Имам предвид, че може да потърсят още малко, да поговорят с някои хора, но… О, по дяволите!
Гюма се взираше ужасен надолу по коридора.
— Мерлийн, слушай — прошепна настойчиво той и се вкопчи в ръката й, — само се преструвай. Здравата съм затънал тук.
Мерлийн се канеше да попита какво става, когато една висока красива жена в марково костюмче, с лице, което се стори смътно познато на Мерлийн, мина покрай тях и се усмихна.
— Джон — обърна се тя към Гюма, — каква приятна изненада!
Гюма отвърна на усмивката й. Мерлийн видя малките капчици пот, които се стичаха през гъстите му бакенбарди.
— Здрасти, Силвия — поздрави той. — Предполагам, че познаваш сестра ми, Мерлийн.
Двете жени си кимнаха учтиво и се усмихнаха. Гюма продължи:
— Хей, Силвия, нали разбираш, мислех да ти се обадя, но бях затрупан с работа. Всички тези имигранти — китайци, камбоджанци, от Централна Америка. Първото, което им идва на ум като изкарат малко пари в Щатите, бум! — децата трябва да имат здрави зъби. Всъщност мисля да наема още един човек.
— Е, поне изкарваш добри пари. Не знам как се измъкваш като искаш пари за всичко, което правиш — усмихна се Силвия Камас.
— Да, съдия — обади се Мерлийн, — тук може би имаме дело за кражба в особено големи размери.
Всички се разсмяха, а Гума се разкикоти най-силно.
— Това беше добро, Мерлийн — избоботи през сълзи той. — Е, поне си имам приятел в съда. — Той стисна ръката на съдия Камас. После си погледна часовника и се плесна по челото. — О, Боже! Вече е почти два. Много ми харесва да вися тук с вас, дами, но трябва да оправя… един… ангажимент в два и петнайсет. — Той целуна Мерлийн по бузата, потупа отново ръката на Силвия и отпраши по коридора.
Те впериха погледи в гърба му. Съдия Камас се обърна към Мерлийн.
— Брат ви — какъв сладък мъж! И шегаджия! Никой не ме е разсмивал повече. Сигурно е бил голяма атракция у вас.
— Всъщност не — усмихна се приятно Мерлийн. — Дори не го забелязвахме.
Мерлийн приключи набързо работата си с голямото жури и се отправи директно към офиса на Гюма, препускайки в тръс. Вратата беше заключена и осветлението — изгасено, но Мерлийн притисна ухо в матовото стъкло, чу издайническото шумолене на хартия и скърцането на стол под тежестта на солидно тяло. Почука рязко по стъклото.
— Гюма! Отваряй! Родната ти сестричка е! Тишина. После — предпазливи стъпки, щракане на ключалката и Гюма надзърна през тясната цепнатина като боец от френската съпротива, застанал на пост срещу Гестапо.