— За Бога, Мерлийн, по-тихо!
Мерлийн го блъсна с рамо, влезе в офиса и седна.
— Добре, Диво Куче, да чуя. Цялата история.
Гюма й разказа цялата история.
— Честно, Мерлийн, просто така стана. Не съм го планирал — заключи той. — Стават такива неща.
— Да, пътешествие до Луната върху паяжина. Бъч знае ли?
— Да, трябваше да му кажа. Да ме свали от Петроси.
— А, чудех се за това. Е, какво ще правиш по въпроса? Не можеш постоянно да си заравяш главата в пясъка. Може би програмата за защита на свидетели ще ти е от полза — един чисто нов живот в Ел Пасо?
— Стига, Мерлийн, не е смешно! Ако това се разчуе, аз съм прецакан завинаги.
Мерлийн се замисли дълго върху това. После предложи:
— Добре, Гум, ето ти сделката. Ще те покрия за това, ако…
— Каквото кажеш! — възкликна Гюма и лицето му грейна.
— Искам Уегнър — заключи тя.
Гюма погледна озадачен.
— Уегнър? Разбира се, но какво ще ти помогне? Доколкото чувам, ти изчезваш от тук след седмица.
— Не и ако имам дело за довършване. Това е изключението. А аз искам този тип.
— Да, но това няма да издържи, Мерлийн. Не можеш да продължаваш да трупаш нови дела след като си получила писмено предупреждение.
— Не! — възрази мощно Мерлийн. — Това не е ново. Уегнър е към делото за серийните изнасилвания, с което се занимавам от месеци. Това е само друг елемент в същото дело, което означава, че мога да остана докато приключа.
Гюма изглежда не беше убеден.
— Ще можеш ли да убедиш Бъч за това?
— Имаме си начини — отговори уверено Мерлийн. — Е, Гум? Остави ме аз да му кажа. Ти си мълчи.
Гюма сви рамене и протегна ръка с дланта нагоре, а Мерлийн я шляпна отгоре.
— Дадено — съгласи се той, — но нека да те предупредя, че няма да ти е лесно с ченгетата. Не знам кого ще хванеш да се занимава с това.
— Не се безпокой — успокои го Мерлийн. — Ще измисля нещо.
Мерлийн се върна в офиса си, набра познат номер и с облекчение чу отговора на познат глас.
— Детектив Рейни — съобщи гласът от другия край на линията.
— Джим? Мерлийн се обажда.
— Кралицата на ролковите кънки? Как си, по дяволите?
— Добре. Страхотно. Но се нуждая от помощта ти за нещо. Как ще ти се хареса да се занимаеш с нещо горещо?
Пауза.
— Ъ-ъ, истината да ти кажа, Мерлийн, все още съм на лек режим. Последния път, когато ме хвана за нещо горещо, за малко не ме уволниха. Отгоре на това някакъв Кинг Конг ме преби до смърт.
— Сега не е така, Джим. Това е лесна работа. Ще отидем до едно място, бар за самотници, аз ти и една свидетелка, и ще хванем един тип.
— И що за тип е той?
— Сериен изнасилвач. Убил е последната си жертва. Касапницата на Едно седем.
— Така ли? Ами отдел Убийства в Зона пет? Или те са твърде заети за един горещ арест?
Мерлийн очакваше това възражение и бе решила, че единственият й изход ще бъде истината. Детективите бяха прочути с това, че мразеха да нагазват в територията на други отдели. Рейни бе назначен в Детективска зона четири в Западен Манхатън и би се поколебал преди да се намеси в случай, започнал в друга зона.
— Не — отговори тя, — честно да ти кажа, това е нещо, до което стигнах сама. Връзката между изнасилванията и убийството — ченгетата от прокуратурата и от отдел Убийства не го приемат.
— Пак интуиция?
— Не, по дяволите! Имам модел. Той се повтаря. Избира си жени в барове за самотници, разбира къде живеят, появява се у тях и ги изнасилва. Последната го ядосала и той я убил. Но е един и същ и мога да го докажа. Имам доказателство, последователен модел във всички случаи.
По-дълга пауза.
— А, Мерлийн, колкото и да искам да ти помогна…
— О, хайде, Рейни! Не е голяма работа. Виж, ще го запазим неофициално — просто едно самотно ченге излиза на среща с две стилни италиански дами.
— Две? Коя е другата?
— Джоан Капуто.
— Тя пуска ли лесно?
— За Бога, Джим, тя е жертва на изнасилване. Мисля, че ще може да идентифицира лошото момче.
— Жертва на изнасилване, а? Оформя се много забавна вечер. Ами гаджето ти какво казва за това?
— Гаджето не знае, не че ти влиза в работата.
— Аха. Нещо като забежка преди сватбените камбанки.
— О, мамка му, Рейни! Бъди по-сериозен! Опитвам се да хвана едно истинско копеле и няма кой да ми помогне. Освен теб. Моля те, ще го направиш ли? — Мерлийн усети, че гласът й трепери. Рейни чу това по линията и промени тона си.
— Добре, съжалявам. Какво ще кажеш за тази отрепка? Дали ще се сбие?
— Ще го направиш ли?
— Ще опитам, стига да е, както каза, неофициално. Освен това бих искал да те видя. Какво ще кажеш за онзи тип?