— Бих казала, че няма да има проблеми. Той няма да го очаква, няма да бъде въоръжен. Излязъл е да сваля жени, не да се бие с ченгета.
— Добре. Къде и кога?
Мерлийн му даде адреса на Тенджърийнс и те си уредиха в осем и трийсет в петък вечерта.
— Други въпроси? — попита тя.
— Да, дали поне ще мога да те опипам леко на дансинга?
— Разбира се, Рейни. Само го направи професионално — отговори рязко Мерлийн и затвори.
Когато Клей Фултън влезе в Лоугънс, хората вдигнаха поглед, както правеха обикновено, когато в малката тъмна кръчма влезеше нов човек. После всички нарочно погледнаха встрани. Никой не предложи да го почерпи едно питие. Лоугънс бе полицейски бар на Амстердам, до Сто четиридесет и пета. Всички в заведението работеха в полицията, освен бармана, който беше пенсионирано ченге, и пръснатите наоколо жени, които бяха дошли на среща с ченгета. Хората от Двайсет и шесто и Двайсет и осмо управление пиеха тук, също и някои от Трийсет и второ, на север. Дик Менинг пиеше там, пиеше и в момента, ето защо бе дошъл Фултън.
Менинг седеше в едно сепаре с партньора си, Сид Амалфи, шегуваше се с една мургава жена с впити елек—триковосини тореадорски панталони и руса перука. Те се умълчаха, когато Фултън приближи до тях.
— Здрасти, Дик, Сид — поздрави ги той. — Да ви почерпя по една бира?
— Не днес, Фултън — намръщи се Менинг.
Фултън се престори, че не го чува и се вмъкна в сепарето до Амалфи.
— Жалко, нали разбираш, защото си мислех, че имаме да обсъдим една работа.
— Нямаме за какво да говорим с теб, Фултън — отсече Амалфи.
— Кой е този твой приятел, Сид? — попита жената.
— Не ми е никакъв приятел — тросна се Амалфи.
Менинг се втренчи строго във Фултън, който отвърна с широка и гадна усмивка. Менинг се обърна към жената.
— Ще ме извиниш ли, Дорис? Трябва да обсъдим нещо. Ще се видим по-късно.
Жената се нацупи и се отправи към някой по-приветлив ъгъл.
— Какво, по дяволите, правиш, Фултън? — попита строго Менинг.
— Какво, не мога ли да си пийна с братята полицаи? Особено когато работим по едно и също нещо.
— За какво говориш?
— За страничната ти работа. Току-що си побъбрих с един твой приятел — Текумзе Бут.
— Не познавам никакъв Бут — възрази Менинг.
— Напротив. Познаваш го — поклати глава Фултън. Извади една касетка от джоба на сакото си и я остави на масата. — Всичко е тук. Ударът срещу Клари. Измъкването от затвора. Чу Уилис и всичко останало. Клуб Мека. Страхотна история. Всъщност нещо като последна воля и завет на стария Текумзе.
Лицето на Амалфи пребледня като платно.
— За Бога, млъкни, по дяволите, Фултън! Не можеш да говориш за това тук…
— Млъквай, Сид! — озъби се Менинг. После се обърна към Фултън: — Искаш да ни покажеш някакво доказателство, добре, да идем някъде, където ще можем да го огледаме, да обсъдим нещата…
— Престани с глупостите, Менинг — повиши тон Фултън. — Всичко, което искам, е вътре. Вие, момчета, сте разработили златна мина, аз имам ключ за вратата и си искам моя дял.
Няколко глави в бара се обърнаха към тях. Менинг вдигна ръце, сякаш искаше да умиротвори ситуацията.
— Добре, добре! Виж, няма проблеми — но нека да отидем някъде, където ще можем да си поговорим.
Отидоха в колата на Менинг, луксозен бял Транс Ам.
— Това е много добро, Менинг — отбеляза Фултън, когато затвориха вратите. — Може да ми спечели една такава или може би Бенц.
— Аз обичам американските коли — промърмори Менинг. Запали мотора, форсира го няколко пъти и отпраши нагоре по Амстердам. — Не можеш да биеш един пикап.
— Май че си прав — съгласи се Фултън. Той извади касетата от джоба си. — Между другото, ако си намислил нещо, това не е единственото копие, нали разбираш? Вие, момчета, най-добре се молете да остана в добра форма, ако схващате мисълта ми. Амалфи се обади от задната седалка:
— Откъде да знаем, че не блъфираш?
— Слушай — прекъсна го Фултън. Пъхна касетата в касетофона и те се заслушаха в гласа на Текумзе Бут.
Менинг извади касетата. Намали и паркира в една странична улица.
— Това е достатъчно — съгласи се той. — Как го накара да говори?
— Прострелях го в коляното. После му обясних, че ще му отнеса пишката. Съгласи се много бързо.
Менинг се ухили.
— Ти си голям шибаняк, Фултън! Никога не съм смятал, че можеш да извъртиш такъв номер. Никога не се знае, това е поуката. Е, къде е сега Текумзе?
— Ами, аз не го излъгах. Пуснах следващия куршум в ухото му. Вече няма да прави никакви записи.
Менинг и Амалфи се разсмяха.
— Освободил си се от него, така ли? — попита Ме—нинг. — Няма ли да те свържат с него?