— Няма проблем. Взех го от там, където го бяха скрили моите момчета, и им казах, че е избягал. Той е в един багажник, в гробище за коли в Медоус. Е, в играта ли съм?
— Предполагам, че да. Ами твоите момчета?
— Не, не искам никой друг да участва. Нека да го запазим по-просто. И да не се налага да делим. — Очите на Фултън блеснаха алчно. — И като стана дума — какъв е нашият дял?
— Получаваме по петдесет бона на удар — обясни Менинг.
Фултън подсвирна.
— Много добре. Но предполагам, че цената ще скочи. Имам предвид, че сега ще трябва да храните още едно гърло. Не искам да ощетявам партньорите си.
Менинг се усмихна.
— Не. Няма проблеми. Нямаш представа колко сухо се върти в бизнеса с кока. Като парите от Монополи. Все едно че хлапета продават лимонада. Но ще трябва да поговоря с моя човек за това.
— Кой е… ? — попита Фултън. Менинг размаха пръст и го предупреди:
— Шшшт. Ти си в играта, но не си чак толкова вътре, човече. Довечера ще говоря с човека и утре ще се свържа с теб.
Фултън се намръщи и се замисли за момент.
— Добре, става — съгласи се той. После излезе от колата. — Ще се видим, партньори! — Махна им и се отдалечи бавно.
Амалфи се премести от задната седалка и се стовари до Менинг. Лицето му гореше от яд.
— Какво, по дяволите, Дик? Наистина ли ще вкараш този лайняр в играта?
— Успокой се, Сид — изрече бавно Менинг. — Той няма да направи нищо без нас, а на мен ми трябва време, за да преценя. Тази касета е лоша работа.
— Да, но можем да го хванем и да го принудим да ни каже къде са другите копия. Както той е накарал Текумзе.
— Можем — съгласи се Менинг. — Но също така си мисля, че той може да ни е полезен по някакъв начин.
— Какъв например?
— Ами започвам да харесвам лейтенант Фултън за тези убийства, които разследваме — подхвърли Менинг.
След момент върху лицето на Амалфи се появи усмивка.
— Да — въздъхна той, — като спомена за това, май че и аз започнах да го харесвам.
Облечен в панталона и ризата на взет под наем фрак, Карп се навеждаше и се кривеше пред овалното огледало до леглото на Мерлийн, опитвайки се за пети път да си върже папионката.
Легнала на леглото, Мерлийн му даваше дразнещи съвети.
— Не, не притискаш достатъчно с палец дебелия край. Не я пускай надолу като тригодишно хлапе и не ме гледай така свирепо! Щом не можеш да връзваш папионка, защо не си взе от онези неща с щипките?
— Защото — отговори Карп, продължавайки да се труди върху отвратителния предмет — само смотаняците носят щипки. А щом си толкова умна, защо не вземеш да завържеш тази проклетия.
— Добре, ще го направя — кимна Мерлийн и скочи от леглото. Тя се изправи пред Карп, облечена само в окъсана тениска и сини сатенени бикини и завърза една съвършена папионка точно за пет секунди.
— Как го направи? — попита изумен Карп.
— Имам трима братя, всичките с вързани ръце като теб и не са смотаняци. Какво правиш?
Карп бе обвил ръце около нея, притисна я по-близо до себе си и прокара пръсти под бикините й.
— Наистина знам как се връзва папионка — прошепна той в ухото й. — Това беше само хитрина, за да приближиш и да мога да направя това.
— Какъв лъжец и ако продължиш така, никога няма да те пусна да излезеш от тук, ще закъснееш и всички големи клечки ще забележат петната по панталона ти, ще станеш за смях.
— Майната им — усмихна се Карп. — Не съм горд. След продължителна целувка Карп въздъхна: — Ще трябва да тръгвам преди да съм свършил.
— Знаех си! — възкликна Мерлийн. — Докарваш момичето до лудост и изчезваш. Знаех си, че кариерата ти е на първо място. Скъпи! Не й прилича на една съпруга да се гали под лъскавия плакат на Брус Спрингстийн докато ти лудуваш с великите.
Карп се разсмя.
— Да, точно така — кариерата. Рийди ме покани на тази политическа лудория. Старите пръдльовци трябва да огледат новото момче, да се уверят, че нямам рога.
— Колко благородно от твоя страна! Да се подложиш на такива страдания заради малкото си семейство! Защо не си признаеш, че си амбициозен? Адски ти се иска да станеш окръжен прокурор.
Карп стана, оправи дрехите си, приглади косата си пред огледалото и облече официалното си сако.
— Иска ми се, наистина — призна той, — но дали ще го купя зависи от етикетчето с цената.
— Има ли етикетче?
— Разбира се. Като при Мейси. Просто още не са ми казали. Как изглеждам?
— Като млад пръдльо — отговори свадливо Мерлийн. — Не, всъщност изглеждаш великолепно. Приятно прекарване!
Той се наведе и я целуна нежно.
— Не ме чакай.
— Няма — съгласи се Мерлийн, чувствайки се виновна.
Тя чу глухото затръшване на вратата долу и погледна радиочасовника до леглото. Шест и трийсет. Още часове за убиване. Слезе от спалнята по стълбата, включи телевизора, изгледа началото на един филм, обърка се в сюжета, изключи го, приготви омлет и препечена филий—ка, похапна, даде повечето на котката, закрачи из мансардата и й се повдигна. Слезе при гимнастическите уреди, нахлузи чифт леки ръкавици и започна да налага боксовата круша докато ръцете й изтръпнаха.