Седем и трийсет.
Съблече потните си дрехи, свали капака на огромната си вана и се хвърли вътре. Изчака топлата вода да я отпусне, отказа се, излезе и се напудри.
Облече се и се гримира грижливо в стил, който тя определяше като елегантна, но достъпна: много грим покрай очите, изкуствени мигли и тъмночервено червило. Среса тежката си черна грива, после я пусна върху наранената страна на лицето си, в стил Вероника Лейк, за да прикрие стъкленото си око. Облече дълга черна пола с копчета отпред, долните шест разкопчани, и китайска копринена блуза в червено на голо — трите горни копчета — разкопчани.
Огледа се в огледалото: тъмна, дребничка, красива жена, показваща набъбнали зърна. Приличаше на всички жертви. Грабна си чантата и излезе.
Още през шейсетте Тенджърийнс се беше подслонил в тясна кафява сграда на Медисън. Името му бе нарисувано с неонови светлини върху подходящия цвят на закрития прозорец. Когато Мерлийн пристигна, Рейни все още го нямаше, нямаше я и Джоан Капуто. Тя се поразходи отвън около десет минути, отхвърляйки поне дузина опити за свалка. Най-накрая изруга, обърна се и влезе.
Вътре имаше около двеста души, повечето част от младежката тълпа — хора, на които им липсваха слава и пари, за да отидат в по-шикозните заведения и които се смятаха за прекалено изтънчени за позора да стоят зад кадифеното въже заедно с разни дебелаци от предградията, зяпайки към хората от хайлайфа. Покрай стената имаше дълъг бар, отделен от главната зала с нисък разсадник, от който се издигаха лоза, филодендрони, папрат и аспидистри в саксии.
Пътечката бе препълнена с правостоящи с питиета — самият пазар на плът. От другата страна на оранжерията беше кабарето, зала с около двайсет маси, всяка осветена с малки оранжеви глобуси, малка сцена и не много по-голям дансинг пред нея. Сцената бе заета от трио и певица, които изпълняваха парчета от шейсетте и малко съвременна музика със склонност към романтиката. Двойките се притискаха и се клатеха нежно на дансинга. Танцуването с допир се беше върнало в Тен—джърийнс.
Мерлийн огледа набързо кабарето, върна се на бара, проправи си път през тълпата и си поръча тоник с лимон. Усети потупване по рамото и се обърна.
За момент не успя да я познае. Джоан Капуто се бе издокарала с платинена перука и виолетово червило и бе облечена в нещо, което приличаше на палатка от армейските запаси в кафяво като горчица.
— Джоан! — възкликна Мерлийн. — Изглеждаш… различно.
Изражението на Капуто бе едновременно безучастно и смутено, сякаш току-що се бе събудила след кошмар. Погледът й беше озадачен и свиреп.
— Приличам на парцал — промълви едва—едва тя, — но не искам той да ме познае. Ченгето тук ли е?
— Не, но и аз току-що дойдох. Какво искаш да направя?
Мисли бързо, Мерлийн, помисли си Мерлийн. Не беше очаквала, че заведението ще е толкова претъпкано, а това пречеше на полезрението й. Бяха необходими поне половин дузина мъже, за да хванат някого в тълпата.
— Добре, ето плана — отсече тя най-накрая. — Ти остани в бара и се помотай из тълпата. Той най-вероятно ще е тук. Ако го забележиш… хм, покажи глава над тези растения и дай сигнал. Аз ще бъда в залата, до стената. Трябва да гледам за Джим. За ченгето.
Джоан кимна в съгласие и отпи голяма глътка от питието си, за което Мерлийн подозираше, че не е безалкохолно. Докато тръгваше, тя видя как Джоан сигнализира строго на бармана да й напълни чашата отново. Само това ми трябва, замисли се тя — идентифициране от пиян свидетел. Идеята започна да не й се струва чак толкова велика.
Върху далечната стена на главната зала бе опъната тапицирана полица, почти по цялата дължина, върху която правостоящите можеха да се облегнат и да оставят питиетата си. Мерлийн се облегна и огледа залата. Отдясно бяха дансингът и сцената на кабарето, а отляво — стената към улицата, със спуснатите завеси, блеснали в бледооранжево. Бариерата от растения стигаше почти до тази стена, а оформеното от нея коридорче бе преградено с кадифено въже. Тя едва различаваше вратата за навън в края на папратите.
— Често ли идваш тук? — попита един глас отляво. Тя се обърна. Беше среден на ръст, не много едър, с кожено яке върху черна тениска и черни джинси. Тъмната му коса беше дълга до яката и зализана назад зад ушите. Очите му бяха тъмни, а чертите — правилни, с изключение на носа, който беше дълъг и белязан с грапав ръб по средата. Тя сведе поглед към пода. Носеше плетени мокасини без чорапи.