Мъжът се усмихна очарователно. Мерлийн усети, че също му се усмихва.
— Всъщност не — отговори тя. — За пръв път ми е — опитвайки се да скрие напрежението в гласа си, след като разбра, че това е човекът, когото търсеха.
Карп седеше в необичайните за него вечерни дрехи заедно с две дузини облечени като него мъже, всичките с истински папионки, в апартамент в малък, скъп централен хотел. Всички слушаха края на речта на конгресмена Маркъс Фейн. Той отпи от кафето си, но пропусна малката чашка бренди, поставена пред него. Страхотна вечеря — за начало шотландска пушена сьомга, крем супа със стриди и раци, огромен резен първокласно филе, украсен с картофи и гъби, нарязани в чудновати форми, салата от някакви непознати кисели зеленчуци и жълти цветчета и Печена Аляска за десерт.
Карп никога не беше опитвал Печена Аляска, нито пък беше вечерял с подобна група, една от малкото клики влиятелни мъже, които поръчваха музиката в американските градове. Той погледна към масата, към гладките внимателни лица, някои от тях известни, други — не, но всичките излъчващи увереност и власт. Те представляваха най-големите банки в града, големите холдинги за недвижими имоти, няколко от мегакорпо-рациите, чиито централни офиси все още се намираха в Ню Йорк, застрахователната индустрия, фондовия пазар, щата, вестниците и телевизионните мрежи, църквата, еврейската общност, профсъюзите и двете политически партии. Фейн представляваше угнетените маси и федералното правителство.
Той е добър оратор, помисли си Карп. Говореше импровизирано и изглеждаше едновременно доверчив и откровен. Карп бе съгласен с основната линия в речта, която твърдеше, че престъпността е нещо много лошо, че трябва да бъде спряна и аплодира учтиво заедно с другите, когато тя свърши. Групата се надигна. Очевидно щяха да се оттеглят в другата стая на апартамента и там да се отдадат на по-тайните ритуали на богатите и могъщите.
Карп се присъедини към потока и точно тогава усети една ръка върху рамото си. Беше Ричард Рийди.
— Забавляваш ли се?
Карп се усмихна и отговори:
— Чудесна храна. Вдъхновяваща реч. Чакам да донесат ковчежетата, пълни със злато, а всички ние да оставим монетите да текат през пръстите ни и да крякаме.
Рийди се разсмя на глас, прегърна дружески Карп през рамото и го понесе към другата стая, която бе оборудвана с удобни кресла и сервитьори, които циркулираха с още питиета.
— Искам да те запозная с Маркъс — предложи Рийди. — Добре е да се познаваш с него.
Маркъс Фейн разговаряше с възрастен мъж в църковни одежди и със снажен мъж с червендалесто лице. Рийди му направи знак по някакъв ловък начин, който Карп пропусна, и Фейн се извини и приближи до тях. Той беше набит мъж с гладко кафяво лице и права, намазана с брилянтин коса, сресана по модата на покойния Адам Клейтън Пауъл. Ухили се с прочутата си фотогенична усмивка и стисна ръката на Карп.
— Добре, добре, мистър Карп! Рич ми е разказвал толкова много за вас.
— И за какво по-точно, мистър Фейн? — попита иронично Карп.
— Моля ви, наричайте ме Маркъс — коригира го Фейн. — А ти си Бъч. Ами, каза ми, че точно ти си човекът, който би могъл да инжектира малко енергия в системата на нашето криминално правосъдие.
Карп погледна към Рийди, който му смигна весело и се усмихна. Карп кимна и също се усмихна, но се почувства малко неудобно.
— Чувам, че имаш политически амбиции — подхвана разговора Фейн.
— Ами… — поколеба се Карп.
Фейн обхвана присъстващите в стаята с широк жест.
— И си дошъл на точното място. Тук се наторяват политическите амбиции, сър. С пари. — Той намигна грубо.
Карп се усмихна по инерция на тази мъдрост.
— Може би по-късно този месец ще можем да организираме едно събрание, Маркъс — предложи Рийди. — Бъч и още няколко ключови личности. Може би от изследователския комитет?
— Добра идея, Рич. Никога не е твърде рано да си изкопаеш червеи, ха-ха! Обади ми се в офиса и ще го уредя.
Фейн започна да се измъква, очевидно реагирайки на друг невидим сигнал, излъчен от някоя от другите групи, струпали се в различни части на стаята. Той отново стисна ръцете на Рийди и Бъч.
— Извинете ме — кимна той. — Старите политици не ми дават мира. Рич, за онази работа с Агромон, считай я за уредена.
Фейн се отдалечи и Рийди отбеляза:
— Е, това е уредено. —Кое?
— Той те харесва. Ти си приемлив кандидат. — Рийди отиде до ъгълчето за кафе и наля чаша черно кафе от сребърна урна. Карп го последва.