Останалите помещения в Тенджърийнс бяха разположени край дълъг и тесен коридор, който започваше от ъгъла, където се срещаха главната зала и пътечката откъм бара. Мерлийн влезе в него, обърна се да се увери, че никой не я следва, и се върна в навалицата на пазара за плът.
Сега беше още по-претъпкано, в пиковия час от безумията в петъчната вечер, и помещението ехтеше от трескавото бъбрене. Отчаяна, че няма да успее да открие Джоан навреме, тя размаха лакти и си проправи път до бара, а там се изправи на пръсти, надявайки се да зърне смешната перука. За нейна огромна изненада в един момент тя осъзна, че се е втренчила в позната глава с ягодово руси къдрици. Беше Джим Рейни, облечен като за дискотека в памучен костюм и разкопчана синя риза.
— Рейни — извика тя. — По дяволите, къде беше?
Той вдигна удивения си поглед към нея.
— Къде съм бил аз? Ами ти къде беше? Вися тук почти час.
— Няма значение — открих го — обясни тя. — Следвай ме!
Тя го сграбчи за ръкава и го поведе обратно към главната зала. Групата задължително свиреше Треска в събота вечер и сякаш искаха да покажат колко силни са им уредбите. Мерлийн огледа стената, където бе оставила човека. Чашите им си стояха върху малката полица; но самият човек беше изчезнал.
Мерлийн сви юмруци и изкрещя от отчаяние.
— Какво става? — попита я Рейни. — Къде е той?
— Къде е той ли? Изпарил се е шибанякът, ето къде е.
— Не може ли да е в кенефа?
— Не, невъзможно! За да стигне до там трябваше да мине покрай мен, а не е. Мамка му! Трябва да е избягал. Там отпред има изход.
Рейни я последва бързо през претъпканата зала, заобиколи папратите, прескочи кадифеното въже и изскочи на улицата.
— Ето го! — изкрещя Мерлийн.
Рейни погледна натам, накъдето сочеше пръстът й. Един мъж с кожено яке стоеше на бордюра, опитвайки се да спре такси.
Рейни тръгна към него.
— Хей, приятел — извика той, — може ли да те видя за минута? — Човекът погледна през рамо, видя Рейни, видя Мерлийн. Опули очи, когато я позна. Отстъпи назад. Рейни извади значката си от джоба на сакото и я размаха. — Полиция — обяви той и човекът хукна.
Мерлийн го подгони като ловджийска хрътка, през Медисън. Рейни изруга и я последва, но светофарът на кръстовището светна червено и той откри, че е заклещен между лентите, по които се носеха коли, надули клаксони.
Мерлийн тичаше без да мисли, концентрирана единствено в развятото кожено яке, осветено от уличните лампи.
Тя последва човека на север, от западната страна на Медисън, деляха ги около десет ярда. Пешеходците по Медисън бяха малко, повечето двойки, обикалящи баровете, и улични търговци. Те се носеха покрай тях и почти не забелязваха преследването. Мерлийн бе с високи токчета, неудобно, но нейната жертва носеше хлабави мокасини, които се изхлузваха от краката му докато бягаше. На всеки двайсет крачки той трябваше да забавя ход, за да ги намести и тогава Мерлийн скъсяваше дистанцията. После дългите му крака му помагаха да навакса и той се откъсваше отново.
Мерлийн чу, че дишането му става все по-силно и по-накъсано. Аз съм в по-добра форма, помисли си тя — изнасилването явно не го поддържаше толкова. Той не би могъл да издържи още три преки. Тя чу с облекчение, че Рейни приближава зад нея.
Човекът внезапно сви наляво в една странична уличка. Когато Мерлийн зави зад ъгъла, човекът бе забавил ход в странен залитащ тръс. Беше пъхнал дясната си ръка в джоба на джинсите си. Опитваше се да извади нещо от джоба. Мерлийн си помисли: Нож! Иисусе, той си извади ножа.
Тя не можа да спре. Почти налетя върху него. Чу крясъка на Рейни:
— Задръж, задръж… ! — Ръката изскочи от джоба, от нея излетя нещо лъскаво и изтрака на улицата.
Той се опита да ускори ход отново, но Мерлийн беше върху него, ноктите й се забиха дълбоко в кожата на якето му. Той се дръпна силно и за малко не я събори. Едната му обувка полетя. Той завъртя ръка, сграбчи блузата й отпред и я вдигна с лице срещу него. Блузата се скъса и тя отпусна хватката си върху якето му.
Сега виждаше зачервеното му лице, изпотената мазна коса, изкривените черти, яростта и страха. Той се задържа на крака и насочи юмрук право към лицето й.
Мерлийн се наведе, но кокалчетата му все пак улучиха главата й отстрани, замъглявайки зрението й. Той дръпна блузата, за да я изправи за още един удар, но Мерлийн се окопити, вдигна твърдия си малък юмрук почти от нивото на тротоара, вложи в удара поне сто фунта сила и го заби право в слабините му.
Той пусна блузата с пронизителен вик и се преви. После Рейни се озова там с дълъг скок, удари браунинга си в главата на копелето със звук, който отекна от околните сгради като гонг.