Човекът се сви без да издаде и звук. Мерлийн се сгромоляса на тротоара, дишайки накъсано, притискайки парцалите от блузата си към голите си гърди. Усети как потта на гърба й изсъхва.
Рейни провери пулса на човека, закопча ръцете му на гърба и коленичи до Мерлийн.
— Добре ли си? — попита я.
— Да. Добре.
— Лека задача, а?
— Добре, добре, добре — въздъхна тя. — Беше прецакване. Не съм си мислила, че може да стане така.
— Да, добре, случва се. Между другото, това бе чудесен удар по топките. Характерен, ако мога да се изразя така.
— Благодаря, Рейни — отговори кисело Мерлийн. — Хей, може ли да ти взема сакото? Циците ми висят отвън. — Рейни сви рамене, съблече сакото и тя се намъкна в него, благодарна заради топлината, както и заради защитата, която то й осигуряваше срещу зяпачите от малката тълпа, която вече бе започнала да се събира около тях.
Рейни стана и помогна на Мерлийн да се изправи на крака. Тя си оправи обувката и се облегна о него, за да я обуе. Все още бе разтреперана и замаяна от гняв и изтощение.
— Виж, трябва да докладваме за това — предложи Рейни. Той извади една картичка от джоба си. — На Медисън и Шейсет и шеста има телефонна кабина. Обади се на този номер. Поискай да говориш с детектив Франклин. Когато се свържеш с него, обясни положението и му кажи, че се нуждаем от една полицейска кола и от автобус.
— Автобус?
— Да, нали знаеш, линейка. Хей, сигурна ли си, че си добре?
— Ъ-хъ. Само малък шок.
— Добре, после ще се срещнем и ще го окошарим. Какво е обвинението, как мислиш?
Мерлийн въздъхна.
— Засега най-добре да го обвиниш в незаконно притежание на наркотици.
— Наркотици? Какви ги говориш? Мислех, че това е убиецът на Уегнър.
— Така е. Но моята свидетелка не можа да го види, а аз не го познавам от Адамс. Той просто прилича на онзи, когото търсим, най-общо. Междувременно той ми предложи кокаин в заведението и захвърли една стъкленица докато го гонехме. Трябва да я намериш на улицата. Достатъчно е за да го задържим докато доведа Джоан да го идентифицира.
— Мамка му, Мерлийн! — извика Рейни. — Трябваше да ми кажеш…
— Недей, Рейни. Всичко ще бъде наред — повярвай ми. Нека сега да се обадя. Имаш ли монета?
Човекът бе натоварен и откаран, оставяйки малко петно кръв на тротоара. Ченгетата откриха стъкленицата, която бе захвърлил, пълна до половината с бял прах. Рейни и Мерлийн се върнаха мълчаливо в Тенджърийнс.
Шумът на възбудената тълпа ги посрещна още на половин пряка от клуба. Мерлийн хвана за яката една млада жена в бяла рокля на ресни.
— Какво става?
— Това е лудост — изписка жената. — Някаква мацка с голям нож заклещи онзи тип в коридорчето до мъжката тоалетна. Крещи, че я бил изнасилил и че щяла да му отреже онази работа. Истинска лудост! Отивам си у дома да го гледам по телевизията.
Мерлийн усети прилив на отчаяние.
— Каква жена? — промълви дрезгаво тя. — Руса в тъмна брезентова рокля?
— Да, ослепително руса. Но това беше перука. Тя я свали и я хвърли по онзи. Като на кино.
Жената изтича надолу по улицата. Мерлийн хукна към Тенджърийнс, но Рейни я сграбчи за ръката.
— Мерлийн, какво става, по дяволите? — изкрещя той.
— Джоан. Моята свидетелка.
Тя се откъсна от него и затрополи тежко по улицата към клуба с присвит стомах и разтуптяно сърце. Около петдесет души се бяха струпали отвън и все повече излизаха през вратата. Мерлийн се притисна без успех в навалицата. Рейни я настигна, прегърна я, вдигна я върху бедрото си, размаха значката си, викна:
— Полиция! Минаваме! — И те си проправиха път до клуба.
Някой бе включил осветлението за почистване, придавайки на интериора на Тенджърийнс очарованието на пияна курва по обяд: мазен килим, ръждив ламаринен таван, прекатурени столове и маси, локви от разлени питиета и разтопен лед. Мерлийн и Рейни минаха покрай опустелия бар, а под краката им хрускаха счупени стъкла и кубчета лед.
В коридора, водещ към останалите помещения, стояха трима мъже, двама едри с бели ризи и папионки и един дребен със спортно сако. Рейни приближи до сакото, размаха си значката и обяви:
— Полиция. Какво става?
Сакото отстъпи от пътя му и посочи надолу по коридора.
— Кучката е луда, човече! Взела е този тип за заложник. Не можем да доближим до нея — тя има цял шибан меч.
Рейни и Мерлийн погледнаха натам, накъдето сочеше пръстът му. Джоан Капуто се беше навела в коридора. Мърмореше и ръмжеше срещу един мъж, свит на няколко крачки от нея, притиснат в коридора без изход. В дясната си ръка стискаше дълъг нож, на въоръжение в морската пехота, размахваше го и мушкаше с него към човека. Мерлийн с ужас забеляза, че човекът прилича поразително на онзи, когото току-що бяха арестували. Имаше няколко рани по ръката, от тях се стичаше кръв, а лицето му бе пребледняло и уплашено.