— Да, виждам — отбеляза Рейни. — Ти ли си управителят? — попита той спортното сако.
— Да. Ще я застреляте ли?
— Не, не мисля. Ти ли се обади в полицията? Добре. Виж, вземи хората си и очисти района. Ако се появят още ченгета, прати ги тук.
Управителят изглеждаше облекчен и изпълни нареждането. Когато останаха сами, Мерлийн предложи:
— Рейни, остави ме да поговоря с нея.
— Не, не! Това е работа на полицията. Ти ще трябва да чакаш отвън.
— Глупости! — кресна Мерлийн и тръгна по коридора.
Рейни протегна ръка да й препречи пътя, но в този момент в бара отекнаха тежки стъпки и един телевизионен екип — камера с ослепителни светлини, звукооператор и един безстрашен местен новинарски репортер — нахлу напористо.
— Разкарайте се от тук! Да не сте луди? — изкрещя Рейни.
Мерлийн използва това разсейване, за да се освободи от детектива. Джоан също се беше обърнала по посоката на звука. Светлината от прожекторите я заслепи. Тя вдигна свободната си ръка, за да си предпази очите. Видя, че някой идва към нея, обвит в ореол от непоносима светлина. Замахна диво с ножа, усети, че е улучила нещо, чу разкъсването на плат. Видя лице на няколко инча от своето, познато лице. Опита се да прогони мъглата от дузината питиета в съзнанието си. Две ръце се увиха около нея и я дръпнаха близо до хлъзгаво от пот тяло, женско тяло.
— Джоан! — извика някакъв глас. — Аз съм, Мерлийн! Добре, ти го хвана. Всичко свърши.
Джоан Капуто започна да вие, ужасни пронизител—ни викове и така изнасиленото й тяло най-накрая огласи негодуванието си.
Мерлийн я задържа, залюля я и започна да й шепне глупави успокоения в ухото. Големият нож издрънча на пода.
Тя видя как човекът се измъква от ъгъла, видя го да тича покрай тях, чу ругатни и блъскане на тела. Погледна през рамо и видя как Рейни го събаря на земята. Изведнъж мястото се напълни с ченгета.
Всичко свърши, но само в реалния живот. Телевизията още снимаше.
13.
Карп седеше в затъмнената дневна на мансардата, втренчен в сивото проблясване на някакъв късен филм, когато Мерлийн пропълзя вътре в два през нощта. Той погледна мрачно, когато тя влезе.
— Ще попиташ ли: Къде си била, млада госпожице? — попита тя.
— Не — отговори Карп. — Не съм ти баща. И знам къде си била. Даваха го в късните новини.
— Ах, мамка му! — изръмжа Мерлийн. Отиде до шкафа, извади бутилка червено вино и чаша, напълни я, запали цигара и се хвърли върху люлеещия се стол, обърната с лице към Карп. Все още беше със сакото на Рейни, а хастарът му висеше там, където то бе разрязано от ножа.
— Е, как изглеждах? — попита войнствено тя. Карп сви рамене.
— Като всеки друг по телевизията. Като задник.
— Заловихме го — обяви тя.
— Това е прекрасно, Мерлийн — отговори равнодушно Карп, все още втренчен в екрана.
Тя изпи виното си на две глътки и остави чашата върху старата врата, подпряна върху два бетонни блока, която в мансардата служеше за масичка за кафе. Притисна сакото още по-плътно към себе си.
— Това ли е то? Никакви поздравления от моя лидер за добре свършената работа?
— Не. Защото това не ти е работата. Не е твоя работа да гониш заподозрените. Не е твоя работа да се бориш с луди жени, които размахват ножове…
— Тя беше моята свидетелка и не е луда.
Карп стовари отчаяно юмрука си върху масичката, събори я и прекатури чашата. Утайката от виното се разсипа по бялата повърхност като кръв от прясна рана.
— Млъкни! — изкрещя той. — Не спори с мен! Не съм ти някой проклет наблюдаващ полицай!
— Знаех, че ще направиш така — изръмжа тя. — Не можеш да ме понасяш, когато не съм добро момиченце. Е, ако беше си размърдал задника и ако беше отишъл да се застъпиш за мен пред ченгетата, нямаше да ми се налага да гоня сама онова шибано копеле.
Карп скочи на крака, изправи се срещу нея и изкрещя:
— За какво говориш, по дяволите! Аз ходих при ченгетата. И какво общо има това, майната му? Не схващаш ли? Дори полицайките минават на леки дежурства, когато забременеят! Можеше да изгубиш бебето!
Мерлийн също се изстреля на крака, блъскайки стола назад. Само няколко инча разделяха лицата им.
— О, ето какво било! Бебето!
— Не мислиш, че би трябвало да си загрижена? — извика Карп. — За втори път тази година се забъркваш в ситуации, при които ти се налага да тичаш гола по улиците, само защото настояваш да бъдеш един женски Рамбо, момичето-командос. И ти ми обеща, закле ми се, че ще успокоиш топката. И после се забъркваш в този… не знам… кръстоносен поход — това е лудост, когато си бременна.