— Ето! Не аз, не какво искам аз, само безценното ти потомство. Е, да ти го начукам, Джак, да го начукам и на бебето! Мислиш, че ще си седна на задника, че ще плета чорапки и ще се усмихвам като Мона Лиза до края на живота си? Помисли си пак! Ще си живея моя собствен живот точно както на мен ми се иска. Ще правя каквото сметна за необходимо, за да си свърша работата и то както аз реша. Не ти и някакъв плод. То ще трябва да поеме рисковете си, същите като на всеки друг в този проклет град.
— Каква работа? Другата седмица вече няма да имаш работа — изкрещя Карп.
— О, да, ще имам! Ще изкарам този случай до самия му край.
— Не можеш! Ти си вън!
— Не, не съм! Ще трябва да остана за продължаващите дела, а този тип е същият, който вършеше изнасилванията, по които работя от месеци, така че това е същото дело.
Карп отвори уста да каже нещо, всъщност да изкрещи, но внезапно бе сполетян от чувство на безполезност и отчаяние. Отпусна се на дивана и поклати глава.
— Не мога да повярвам — прошепна той. — Ти си луда. Чавка ти е изпила шибания мозък.
— Винаги съм луда, когато не правя каквото поискаш.
— Добре, Мерлийн — въздъхна Карп. — Както кажеш.
— Сега ще бъдеш депресиран поне една седмица — отбеляза Мерлийн. — Как ми се иска поне веднъж да си вдигнем един хубав скандал и да разведрим обстановката. — Тя съблече сакото, натъпка парцалите от блузата си в боклука и изчезна зад паравана, който разделяше дневната от резервоара на банята.
Карп извъртя очи от голотата й. Той знаеше какво иска Мерлийн — една здрава битка, включваща и удари, дълъг сърцераздирателен плач и накрая едно хубаво чукане. Карп се чудеше защо не може да направи така. Но не можеше; някакъв дълбок възел на съпротива срещу такова освобождаване го връзваше в тази яростна пасивност. Той беше прав, а тя грешеше.
Родителите на Карп никога не се караха, поне доколкото той си спомняше. Бащата знаеше всичко. Той налагаше закона. Мама се усмихваше смело под студената му и саркастична логика чак до прага на самата смърт. Може би си поплакваше тайно, с глава, свряна под две възглавници. Дали той помнеше това?
Карп стана, изпи чаша вода от мивката и нахлузи маратонките си. Мерлийн цамбуркаше и си тананикаше във ваната. Тананикаше! Тя беше добре. Той остана да носи бремето, гнева, усещането за предателство. Карп измърмори някаква ругатня и излезе навън, затръшвайки вратата след себе си.
Знаеше, че може да се разхожда по улиците до три и половина сутринта, чудейки се дали през следващите трийсет години ще бъде така — дали ще се чувства ядосан и в същото време ще се самосъжалява. Знаеше също, че може да пропълзи обратно в чаршафите при Мерлийн и да се надява, че всичко ще премине до сутринта, или на другия ден, или на по-следващия. Във всеки случай на сутринта поне можеше да отиде на работа и да си го изкара на престъпниците.
Роланд Харкани обикновено не симпатизираше на борбите на по-младите асистент прокурори. Като Карп, той бе отгледан в суровата школа от старите момчета в бившето Бюро Убийства; за разлика от Карп, той не виждаше причина да връща онова, което бе получил, при това с лихва. Той всъщност бе последният от старшите прокурори, при когото някой новобранец би отишъл за съвет и подкрепа, така че присъствието на Питър Шик в офиса му, желанието му да поговорят, възбуди любопитството му, ако не и симпатията му.
— Е? — попита той, облегна се назад и вдигна единия си крак върху бюрото. — Щом си дошъл, изплюй камъчето. Между другото, приличаш на говно.
Шик се изчерви и направи гримаса.
— Да, добре, предполагам, че не съм спал много добре. Хм, не знам как точно да го поднеса, но, хм, направо ме изправя до стената. Става дума за този специален отряд за наркоубийствата…
— Да? Какво за него?
— Ами, тази сутрин имаше съвещание. Менинг говореше за това как не можели да открият онзи свидетел, Бут, че имал информация от надежден информатор, че Клей Фултън бил замесен в изчезването му. Нали знаеш, че са го видели да изчезва от мястото след опита за убийство?
— Да, чух. И какво казва Блум?
— Много е възбуден — отговори Шик. — Иска да започне пълно разследване на Фултън. И изгледа Карп много накриво, защото знае, че, нали, Карп е много близък с Фултън и че винаги го защитава. Но този път Карп само сви рамене и каза, че го е уредил.
Момчето извъртя очи — не разбираше какво става.
— После, по-късно, когато отидох при него и го попитах как ще продължаваме с разследването на Фултън, той ми каза да го зарежа, че само е пускал мъгла. После го попитах за Бут, какво мисли за връзката му с Фул—тън, а той отговори, че според него в тая работа нямало нищо интересно.