— Но ти мислиш, че има? — попита Харкани. Шик погледна объркано настрани.
— Да, знам, че има. Хм, ето защо исках да поговоря с някого за това. Преди да отида при Карп. Искам да кажа, че съм много объркан.
— Е, говори! Откъде знаеш, че има връзка?
— Защото видях. Миналия петък, когато всички играехме мач в парка — двама души си подритвахме топката, нали знаеш, забавлявахме се. Някой ритна силно и топката отиде до лявата странична линия на игрището. Аз влязох в гората да търся топката. Стигнах до едно хълмче, коленичил съм и търся, вдигнах глава над храстите и видях пътеката и пейката пред някакви камънаци. На около двайсет ярда от мен Карп седи на пейката с някакъв чернокож, аз поглеждам по-внимателно и виждам, че е Бут.
— Откъде разбра, че е той?
— За Бога, Роланд! През последния месец аз буквално бях по цял ден с него. Той беше. Не бях достатъчно наблизо, за да чуя какво говорят, но след малко Карп дава на Бут нещо, като малко пликче, а Бут става и си заминава. После Карп вика нещо и Фултън излиза иззад камънаците. Фултън имаше касетофон. Сядат те, слушат записа за малко, после си стискат ръцете и си заминават.
Харкани се беше втренчил директно в Шик докато той разказваше това, а след като млъкна и напрежението в бледосините му очи не намаля, Шик срещна погледа му с неудобство, преглъщайки с мъка. След като продължи известно време с това изпитание, Харкани изглеждаше доволен. Той се смяташе за експерт по лъжите и беше убеден, че младежът му разказва истината. Кимна и присви тънките си устни.
— Е? Как възприемаш всичко това, Шик? Какво прави Карп?
— Не знам. Мисля, че защитава Фултън — това в най-общ план. Какво прави с Бут… — Той сви рамене безпомощно. — Както казах, много съм объркан.
Харкани свали крака си и се изправи в стола.
— Да, така е. Добре, аз поемам от тук нататък. Ти си мълчи за това.
Шик кимна. Освободен от бремето си, той се почувства като нов човек.
— Хм, ако мога да помогна… — започна той. Харкани махна с ръка.
— Да, ще ти се обадя. Междувременно и ти се обаждай ако научиш още нещо по същия въпрос.
След като Шик излезе, Харкани поседя замислен, захвана се да вдига предната част на бюрото си над пода в серия от бавни набирания, разпъвайки плата на ризата си върху яките си като камък бицепси, докато той най-накрая изпращя.
Харкани се смяташе за приятел на Карп, доколкото според мрачния му възглед за човешката природа в Нюйоркската прокуратура можеше да има приятели: някой, на когото можеш да разчиташ през повечето време и който вероятно ще ти се извини, ако те прецака необикновено здраво.
Всъщност Харкани се възхищаваше от Карп, а хората, от които Харкани се възхищаваше, образуваха една много малка групичка. Карп беше единственият криминален юрист в прокуратурата, когото Харкани признаваше за по-добър от себе си и може би, ако трябваше да бъде напълно честен, нещо повече от по-добър — най-добрият.
Възхищението му обаче бе примесено с мъничко пренебрежение; Карп беше голям юрист, разбира се, но в крайна сметка, нещо като бойскаут, не достатъчно силен за уличен боец. Това беше проблемът. Че Карп не му беше казал каква игра върти с Бут и Фултън, че, както сега се оказа, маневрираше, манипулираше, извади Харкани от специалния отряд по наркотиците, за да може да вмъкне там един младок и така да бъде свободен да си играе играта, каквато и да беше тя — ето това разстрои Харкани повече, отколкото му се искаше да си признае. Това го порази право в сърцето, прониза самоуважението му — статуса му на главен майстор на мръсните игри.
Той, разбира се, не искаше да навреди на Карп по никакъв начин. Карп беше приятел. Но ако някой те цапардоса с мокър пешкир в съблекалнята, трябва да му го върнеш. Харкани посегна към телефона.
Набра номера на Двайсет и осмо управление и говори кратко. После набра Трийсет и второ. Поговори с две ченгета там. Обади се на още няколко места. Харкани познаваше много ченгета. Още по-важно, той имаше информация срещу доста ченгета, дребни неща, повечето от тях, но достатъчно, в параноичната атмосфера, обхванала Нюйоркската полиция след скандалите за корупция на Комисията Нап, за да дадат на Харкани информация, с каквато много малко хора извън полицията можеха да се сдобият.
След четвъртото обаждане той се протегна, размърда отново огромната си колекция от големи мускули и прегледа жълтите листи от бележника си, които бе покрил с бележки. Техниката му беше проста. Какво имаме за този Фултън, чува се, че наистина е мръсен. И ти ли чу? Чувам, че си се размотавал покрай него. Не? Добре. Кой тогава се мотае покрай него?