Уолдбаум овеси нос.
— Значи блъфираше?
— Да, но той се хвана — отговори Харкани.
— Не ми се струва да е така, Харкани. Изглеждаше доста добре.
— Видях му очите, Джо. Чу за записа и това го уплаши до смърт. Глупакът просто трябваше да се преструва на озадачен, да се държи дружелюбно, да каже, че работи с Фултън, защото според слуховете той е замесен. После щяхме да си останем на сухо. Имам предвид, че щеше да е много по-правдоподобно, отколкото да повярваме, че е замесен заедно с Фултън.
Уолдбаум кимна. В това имаше адски много логика.
— И сега какво?
— Нищо, за тази вечер. Нека да се поизмъчва малко. Следващия път като започнем да го въртим на шиш, ще е готов.
— Мамка му, Роланд, ако си прав, това е най-голямото нещо, за което съм чувал и направо съм смаян — поклати глава Уолдбаум. — Мамка му, не мога да обвиня едно ченге в убийство без разрешение от капитана на участъка.
— Доколкото си спомням — подхвърли Харкани, — ти не си го обвинил в нищо. Нито пък аз. Просто казах, че записът е у нас и че него ще го накиснат.
— Но ние нямаме никакъв запис. Даже не знаем какво има на шибания запис.
— Да, знаем. Виж, какво друго може да бъде? Карп знае, че Фултън е мръсен и търси начин да го защити. Кара Фултън да запише Бут докато той разказва историята.
— Какво общо има това с Фултън?
— Не знам точно, но повярвай ми — ако Карп е замесен, можеш да се обзаложиш, че е нещо много хитро. Може би ще подправят записа. Дори още по-добре, ще дадат на Бут сценарий, който оправдава Фултън. Може би и други хора са замесени. Играта на Карп е да спре убийствата и да свали напрежението от своя приятел. Имам предвид, че след като всичко спре, това е то — на никой няма да му пука заради това, че банда пласьори са били избити, стига това да не ни се набива повече в очите. Записът може да бъде заплаха — Фултън казва на своите момчета: те ни държат здраво, време е да престанем.
— Но ти не си сигурен в нищо — отбеляза Уолдбаум.
— Не, не съм — съгласи се мрачно Харкани. Ето защо трябва да се сдобием с шибания запис.
— Как мина пред голямото жури? — попита Карп.
— Беше голямо, както го рекламират — отговори Мерлийн. — Няма проблеми с обвинителния акт. Ще го обвиним другия вторник.
Седяха един до друг на дивана в мансардата, ядяха пица от вратата, пригодена за масичка, и гледаха новините по телевизията с почти изключен звук. Не се интересуваха от новините, а един от друг, но този интерес все се отлагаше по технически причини. Атмосферата помежду им не се беше прояснила; по-скоро се спускаше като студена и лепкава мъгла, позволяваща преминаването само на учтив разговор.
— Кой е в защитата?
— Мистър Иск — отговори Мерлийн.
— Поланър? Това трябва да е забавно; този човек придава напълно ново значение на думите забавеното правосъдие е отказ от правосъдие. Но срещу твоята отрепка има добро дело. Колкото повече го протака, толкова по-неубедителни ще стават свидетелите и мистър И. е добър в това. Как се държи отрепката?
— Очарователен е. Всичко това е ужасна грешка, но той не ме обвинява лично. Ще изглежда адски добре в съда.
— Е, Поланър никога няма да го призове. Че защо да го прави? Неговата игра е да компрометира твоите свидетели, а не да ти дава възможност да се нахвърлиш върху неговото момче. Има ли още парчета без аншоа?
— Не, защото ти изяде два пъти повече от мен и тъй като не обичаш аншоа, ти забърсваше парчетата с чушки — отговори Мерлийн.
— Но ти ядеш с чушка.
— Да, 'щото ако не започна да ям с чушка, никога няма да успея да се докопам до тях поради споменатата по-горе скорост на ядене.
Карп подсмръкна и започна деликатно да маха парченцата аншоа от резенче пица.
— Това може да е вярно — отбеляза той, — но не изглежда честно. Трябва да можем да си поръчваме пица, съобразена напълно с предпочитанията ни и с темпото ни на ядене.
— Проблемът не е в пицарията, Бъч — поде поучително Мерлийн. — Не си ли помислял, че отговорът може да се крие в личното израстване и в промяната? Може би ще трябва да понамалиш темпото. Може би ще трябва да се научиш да се наслаждаваш на вкуса на здравословната аншоа.
— Замислял съм се — отговори Карп. — Замислял съм се също така, че когато разговорът се насочи към личното израстване и към промяната, винаги става дума за моето израстване и за моята промяна.
— Може би това е така, защото Мерлийн, по силата на изтощителната борба и самонаблюдението, е стигнала по-близо от теб до земното съвършенство. И между другото, за протокола, смятам, че това е най-глупавият разговор, който сме водили през тази година.
— Ще трябва да се съглася с това, въпреки че годината е още в началото си — кимна Карп, привърши резена си и избърса лицето и ръцете си в една салфетка. — Хареса ми и по силата на. Това е фраза, която не използваме достатъчно напоследък. И като стана дума…