— Какво правиш, Бъч?
— Проверявам дали имаш гащички под кимоното. Дал съм дума никога да не се задълбочавам във философски разговори с хора, които пренебрегват гащичките си.
— И?
— Засега нищо — отговори Карп, — но ще успея да видя по-добре ако си вдигнеш краката в скута ми. Ето така.
— Нали разбираш — въздъхна Мерлийн след като позволи той да й вдигне краката и се отпусна назад в кадифените възглавнички, — трябва да призная, че понякога през лятото си позволявам да отида в офиса без нищо под роклята. Мислиш ли, че е твърде курвенско?
— Няма да си позволя да коментирам. Доколкото виждам не е повлияло на професионализма ти.
— Благодаря — усмихна се Мерлийн. Продължително мълчание, обмисляне на трудната ситуация, а после серия от нежни стенания и викове. — О, мили Боже! — изстена Мерлийн. Това я изненада. — Усещаш ли това?
— Да — отвърна Карп. — Усетих го като избягала аншоа. Какво правиш с крака си?
— Имаш предвид крака, който съм съм пъхнала под шортите ти? Това се нарича сицилианска обходна маневра.
— Сицилианска, а?
— Да, и не трябва да я правим преди брака. Заедно с рибите от Палермо това е една от главните причини, поради които нашият остров е бил нападан толкова много пъти в историята.
— Виждам защо — прошепна дрезгаво Карп. — Е, предполагам, че отново сме заедно. Съжалявам, че ти се вбесих и се вкиснах.
— Всичко е наред — успокои го Мерлийн. — Разбирам, че е трудно да се живее с мен. Някой ден ще улегна. И не се безпокой за бебето. Тя е дълга половин инч и е твърда като нокът. Е, ще ми скачаш ли или какво?
— Изглеждаш готова.
— Готова? Направо се пеня. От там излизат малки мехурчета. — Тя се изви от удоволствие върху възглавничките, отпусна се и вдигна единия си крак върху облегалката.
— Чакай една секунда — възкликна Карп след като се освободи от шортите си, — под задника ти има корички от пица.
Мерлийн сграбчи тениската му и го дръпна върху себе си. За миг той бе всмукан здраво, потъвайки в нея като тръбен ключ в делва с горещо чили. Тя се надигна, ухапа го по ухото и прошепна задъхана:
— Можем… да ги изядем… по-късно. Или да ги нарежем на малки кубчета и… дати сервираме… на специални гости.
— Млъкни, Мерлийн — прошепна Карп.
И тя се подчини.
Детективите Лени Маус и Мак Джефърс седяха на задната седалка в стар бус Форд на Сто четиридесет и трета улица в Харлем и чакаха убиецът да пристигне, за да го арестуват. Комбито беше боядисано на ръка в избеляло черно и вътре беше горещо. Те виждаха входа на блока в огледалата на колата. Двамата мъже лежаха върху парцали от стар килим, дъвчеха понички и си прокарваха с много ледена кола от хладилника. Това бе едно от наказанията за Триото Кинг Коул, така си плащаха заради своята известност в Харлем — за да могат да наблюдават незабелязано, трябваше да се крият на неудобни места.
— Трябваше да се обадим — отбеляза Маус.
— Майната му — изръмжа Джефърс. — Щом се появи, ще се обадим.
— Но Арт каза…
— Майната му и на него — сопна се Джефърс, вдигна туловището си и разлюля буса върху износените му пружини. — Човекът е бесен цяла седмица и си го изкарва на нас.
Маус кимна.
— Мислиш, че още е бесен заради това как се разви работата с Текумзе?
Джефърс го изгледа свирепо.
— Не, аз съм бесен заради това. Шибаната гадинка получи безплатен билет до Ел Ей, ще се пече на слънце, докато на нас ни се потят задниците в някакъв проклет бус. Шибаният Лу не дава на Дъгман и косъм от задника си.
— Какво, той мисли, че Лу също е мръсен? — попита Маус.
— Не знам дали мисли или го знае, но това е така, човече.
— Е, хей, значи е мръсен — възкликна Маус. — Никога не съм го мислил за такъв, но може да стане. Започне ли да вони, змиите ще се включат и ще му прострат задника. Защо дерат кожа от задника на Дъгман?
— Не знаеш много, синко, щом питаш за това поклати глава Джефърс.
— Така ли? Значи аз съм тъпо мекотело. Кажи ми защо. Дали защото Арт е вътре в мръсотията?
Джефърс се намръщи към другия детектив и извъртя недоверчиво очи.
— Не такава мръсотия. Виж, Дъгман е ченге от колко? от трийсет години? Имаш ли представа какво е било да си черно ченге в Харлем преди трийсет години? Веднага след войната. На Юг все още са линчували хората. Ченгетата тук не са се замисляли повече преди да очистят някой гаден негър, отколкото когато са късали квитанция за неправилно паркиране. Мамка му…
Преглътна с усилие