Клиентът му, сега без маска, беше непредразполагащ мъж към трийсетте. Косата му бе кестенява, очите — светлокафяви, фигурата — средна. Чертите му бяха спокойни и банално красиви. Носът му беше прав и дълъг, без издатини и всичките му пръсти си бяха на мястото. Единственото забележително нещо у него бе изражението му и то беше още по-удивително, като се има предвид, че бе изражение на човек, изправен пред процес за убийство. Приличаше на човек, комуто предстои да гледа пиеса или футболен мач, някакво отдавна очаквано и многообещаващо удоволствие. Обичаше да се усмихва и усмивката му бе като на малко палаво момченце, хванато за някаква обичайна беля от снизходителните си родители.
Обявиха делото. Формалното четене на обвинителния акт беше прескочено; в съдилищата по календар в окръг Ню Йорк бързината е всичко, като на репетиция. Средният брой съдебни заседания за едно обикновено дело е четиринадесет преди окончателното решение. Съдията попита как ще пледира зашитата.
Поланър стана и заяви:
— Невинен, Ваша чест, и бих казал, че имаме отлична мотивировка за прекратяване, базирана върху съдържанието на обвинителния акт от голямото жури. Очевидно е, че голяма част от представените доказателства са както неуместни, така и подбудени от голяма доза тенденциозност.
Съдията погледна към Мерлийн.
— Мис Чампи, всички доказателство по това дело на едно и също голямо жури ли са били представени?
— Да, Ваша чест — отговори Мерлийн.
Въпросът й се стори странен. Доказателствата в сложните и важни дела често се представяха на големи журита, съставени от различни хора, в различни дни, а обвинителните актове бяха отхвърляни поради тази практика. Законът постановяваше, че заседателите, които повдигат обвинението, трябва да са чули едни и същи доказателства. Но именно адвокатите на защитата, а не съдиите, трябваше да повдигнат този въпрос в съда. Мерлийн усети първото предчувствие, че това няма да бъде рутинно обвинение.
— Ваша чест — стана отново Поланър, — на този етап моля за достъп до протоколите на голямото жури. Вярвам, че подобен достъп е основателен, за да се демонстрира тенденциозността на представените доказателства.
— Ваша чест — намеси се Мерлийн, — съдът винаги е спазвал практиката да разкрива протоколите на големите журита чак след появата на съответните свидетели в съда.
Съдията погледна към Мерлийн и се намръщи.
— Млада госпожице, не ми казвайте каква е била съдебната практика! Практиката на този съд е такава, каквато аз кажа. Няма да рискувам да извърша обратима грешка, която би могла да доведе до анулиране на делото, само за да ви угодя. Ето, защитникът твърди, че голямото жури е било предубедено поради естеството на доказателствата, представени от прокуратурата, и се нуждае от тези протоколи, за да потвърди предубедеността. Искам да му предадете тези протоколи незабавно.
— Да, Ваша чест — съгласи се кротко Мерлийн. Но вътре в себе си кипеше: нещо не беше наред, ставаше нещо ужасяващо. Това не трябваше да се случва в един календарен съд.
— Отлагане с трийсет дни за подготовка на предложенията, Ваша чест — предложи Поланър.
— Прието.
— И като последен проблем, Ваша чест, моля да бъде позволена една разумна гаранция. Клиентът ми е живял в това общество през целия си живот. Завършил е колеж, има престижна работа. Има силни семейни и обществени връзки, а освен това е единственият, който подпомага овдовялата си майка.
— Ваша чест, категорично възразяваме срещу определянето на гаранция в това дело — протестира Мерлийн със свито сърце. — Имаме съкрушително дело, базирано върху доказателства, и обвинението е убийство. И двата елемента превръщат бягството преди процеса в една ясна възможност.
— Да — съгласи се учтиво съдията, — но изглежда съществуват съмнения по отношение на тъй наречените доказателства. Гаранцията се определя на двайсет и пет хиляди долара. — Чукчето се стовари върху масата.
Поланър се обърна към клиента си, стисна му ръката и го потупа по рамото. Но Мейснър не поглеждаше към адвоката си. Той гледаше през рамото на Поланър, директно към Мерлийн. Усмихна й се, самоуверена и подигравателна усмивка. После й смигна.
— Следващото дело — обяви съдия Нолън.
Мерлийн събра книжата си и излезе от съдебната зала, пристъпвайки трудно, сякаш газеше в карамел. Пресата присъстваше с пълна сила, разни хора навираха микрофони и камери в лицето й. Тя наведе глава и си проправи път до асансьора без никакъв коментар. Лицето й изглеждаше по-голямо и по-възбудено от нормалното. Това беше кошмар. Онзи тип излезе.