— Какво става?
— Глисерите! — отговори Игал и посочи с ръка на север.
Цила заслони с длан очите си и погледна.
— Нищо не виждам!
Ло извади бинокъл и й го подаде.
Подробности не се различаваха, но пустинята сякаш бе очертана с лъкатушна линия в необичайни цветове: яркочервено, златистожълто. Цила потръпна. Никакво съмнение!
— Много добре! Да галопираме още един час, след туй ще спънем конете и ще продължим пеш.
Движението започна да намалява. Сгушени в тясна вдлъбнатина, те зачакаха.
— Сега разбирате ли? Златистожълтите глисери се управляват от жени. Нас ни интересуват частните глисери: те са малки и благодарение на пластмасовото си купе не тежат повече от двеста килограма! Би трябвало да можете лесно да го обърнете.
— При условие, че друг глисер не се появи без предупреждение!
— Това е риск… Но какво може да направи собственикът му? Цивилните безименни нямат оръжие!
— А ако вдигне тревога в града?
— Имаме четири лъчеви пушки. Още преди да са ни видели, можем да превърнем в пепел един малък глисер!
— Гледай, Цила! Пистата е свободна!
— Хайде, бързо!
Номадите се втурнаха. За няколко секунди бяха на пътя. Тримата мъже залегнаха рамо до рамо с лице към земята, с долепени до бедрата пушки. Цила нахвърли отгоре им кал с ботушите си… прибави няколко камъка, за да довърши прикритието. После бързо премести предупредителните знаци така, че да стесни постепенно пътя до размерите на един човек.
— Ако пръв мине червен, не мърдайте! — викна тя на другарите си.
След това се скри зад една скала и зачака.
720-12-0331-U0016-АZ забави хода на глисера. Младата жена размърда изтръпналите си крака и се опита да разбере… Какво ставаше? Пожар в страничния път? Ами! Невъзможно беше да е злополука! За десет години тя бе чувала само за един подобен случай в подстъпите на град 400 от другата страна на Земята! Тогава за какво е тази огнена линия пред нея? Приближи. Това бяха запалени храсти. За щастие роботите от службата при градските порти бяха променили вече маркировката, за да отклонят движението от пламъците…
„Колко съм разсеяна! Трябваше да забележа този огън поне преди десет минути! Странно! Стори ми се, че изведнъж пламна! Я… Каква свръхпредвидливост! Пътят още се стеснява!“
Скоростта падна на деветнадесет възла, докато машината се провираше между предупредителните знаци в един проход, където едва можеха да се разминат два глисера. И изведнъж, точно когато тя още повече забави ход, се случи трагедията! Земята сякаш се надигна под въздушната възглавница, която поддържаше глисера… Машината грубо се разтърси, започна да се накланя опасно по дължината и най-накрая се обърна! Ужасена, тя се бе хванала за главата и затворила очи в очакване всеки миг да бъде смачкана в ужасна катастрофа. Черепът й се удари в нещо. Припадна.
Когато дойде в съзнание, тя беше легнала в калната земя. Беше й студено и забеляза, че вместо в топлия синтетичен комбинезон беше облечена в мокра, лепкава, прекалено голяма за нея кожена туника. Краката й бяха обути в също тъй влажни ботуши, а ръцете й — вързани пред гърдите.
Огледа се уплашено и видя номадите до своя глисер, който, макар и обърнат, продължаваше да бръмчи като уловено насекомо. Извика неволно и скитниците се обърнаха към нея.
— А, най-после! Ще трябва да ни покажете как работи този апарат… И то бързо! — нареди й грубо някаква девойка.
Пленницата с почуда забеляза, че скитничката бе облякла собствения й комбинезон! Ръкавите й идваха над китките, а ципа беше оставила отворен, за да не се задуши…
— Стани!
Пленницата се подчини, треперейки с цялото си тяло. След туй всичко бе като в дълъг кошмарен сън: тя трябваше да покаже на младата номадка как действува глисерът, да обясни как се установяват редовните връзки по видеотелефона… да присъствува на тръгването.
Преди да влезе в глисера, Цила се обърна към тримата мъже:
— Щом се върнете в племето, ще я освободите. Тя бързо ще се върне при безименните! И ако всичко е наред, след три дни ще изляза… или ще умра!
НА ВЪЛКА В УСТАТА
Идентифициращите дискове преминаха пред електронните очи. Данните нахлуха към огромната зала на ЕИМ при градските порти. Характеристиката на превозното средство и на водачката бяха най-напред шифровани.
Частен глисер, обикновен вид, коефициент на безопасност, ръст, тегло на пилота, показател за емоционалност… толкова информация — кодирана и събрана за част от секундата. За полицейския контрол — самоличността: 720-12-0331-U0016-АZ.
Цила влезе най-после в купола; почувствуваното в тунела налягане поспадна. Изведнъж по радиофона се чу безличен глас: