Кора направи същото.
А междувременно Рик отиде до двойната врата на входа и я огледа.
— Както казахте, професоре, вътрешните врати са метални. — Той се опита да я отвори, но не успя. Приближи се до един прозорец и отмести прогнилите завеси. При което отново отскочи, защото излетя още една птица, този път някъде откъм горната част на завесите. — Проклетият под е покрит с курешки! — недоволно изръмжа Рик. Той огледа металния капак зад завесата. С усилие освободи един болт, опита се да го помести, но не успя. — Споменахте, че вандали са изпочупили прозорците. През дупките трябва да са проникнали дъжд и сняг, ролките са ръждясали и не помръдват. Е, поне никой не може да види светлината вътре.
— А ако някой от охраната случайно мине наблизо, няма и да ни чуе — каза Конклин.
Рик притисна ухо до капака.
— Не мога да доловя тътена на вълните от плажа, нито дрънченето на онази ламарина в жилищния блок. Цялото това място е само наше. Но как, за бога, птиците са влезли тук?
В този миг се разнесе метален звън.
13.
Кора стоеше зад рецепцията, поставила ръка върху куполовидната камбанка от неръждаема стомана, която някога е блестяла. Обърната с лице към групата, тя свали предпазната си каска и рижата й коса заискри в светлината на фенерчетата им. Зад гърба й се виждаха оплетените в паяжини отделения за пощата. В някои от тях имаше късове хартия.
— Добре дошли в хотел „Парагон“ — тържествено каза тя. Изглеждаше още по-красива в светлината на насочените към нея фенерчета. — Сигурна съм, че ще прекарате приятно, няма по-хубав хотел в целия свят. — Кора пъхна ръка под плота на рецепцията, извади дървена кутия и я постави отгоре, вдигайки прах. — Но това е най-натовареният ни сезон — конгреси, сватби, семейни почивки… Надявам се, че сте си направили резервация. Господине? — Тя погледна към професора.
— Робърт Конклин — представи се учтиво той.
Кора се престори, че преглежда картичките в кутията.
— Съжалявам, май няма резервация за Конклин. Сигурен ли сте, че сте ни се обадили?
— Абсолютно.
— Това е съвсем необичайно. Нашият отдел за резервации никога не греши. Ами вие, мистър…?
— Магил — отвърна Рик.
— Е, имаме резервация на името на Магил, но е само една и е за жена, опасявам се. Видната историчка Кора Магил. Предполагам, че сте чували за нея. Тук отсядат най-известните хора. — Кора отново пъхна ръка под плота и извади дебелия хотелски регистър, вдигайки още повече прах. Отвори го и се престори, че чете имена: — Мерилин Монро, Артър Милър, Адлай Стивънсън, Грейс Кели, Норман Мейлър, Ив Монтан. Разбира се, само заможни хора могат да си позволят да отседнат тук. — Тя взе една картичка, поставена до камбанката. — Цените ни са от десет до двайсет долара.
— Когато двайсет долара са били цяло състояние! — изсмя се Рик.
— Всъщност ти не сбърка, като спомена някои от тези гости на хотела — намеси се професорът. — Мерилин Монро, Артър Милър и Ив Монтан наистина са отсядали тук. Монро и сценаристът имали семейни неприятности. След като Милър се разсърдил и напуснал хотела, Монтан пристигнал, за да утеши Мерилин. Коул Портър също е бил тук. Както и Зелда и Франсис Скот Фицджералд, Пабло Пикасо, херцогът и херцогинята на Уиндзор, Мария Калас, Аристотел Онасис, който е имал любовна връзка с нея, и тъй нататък. Всъщност Онасис се е опитал да купи хотела. „Парагон“ е привличал много прочути и могъщи хора. И също така неколцина, които са били с лоша слава. Например сенатор Джоузеф Маккарти. И гангстерите Лъки Лучано и Сам Джанкана.
Бейлинджър се намръщи:
— Защо Карлайл е позволявал на гангстери да отсядат в собствения му хотел?
— Бил е очарован от техния начин на живот. Вечерял е с тях, играл е карти с тях. Всъщност той е позволил на Кармин Даната да си наеме апартамент за постоянно тук. „Моя полог“, така го наричал Даната, когато не работел като бияч в Атлантик Сити, Филаделфия, Джърси Сити и Ню Йорк. Карлайл разрешил на Даната да си изгради трезор в апартамента. Това станало през студената зима на 1935 година, когато хотелът бил буквално празен. Никой не знаел за трезора.
— Но ако никой не е знаел… — Кора се замисли за миг. Сетне, сякаш без никаква връзка с разговора, изръси: — Това ми напомня за една слабост на филма „Гражданинът Кейн“.