— Значи това не е било просто слух, а наистина има трезор в апартамента на Даната? — попита Бейлинджър.
— Всичко, което мога да ви кажа, е, че никъде не се споменава трезорът да е бил премахнат.
— По дяволите, тази експедиция ще се окаже по-интересна от обикновено! — Вини потри доволно ръце. — Е, разбира се, ще трябва да открием в кой апартамент е живял Даната.
— В номер шестстотин и десет — рече Конклин. — Според дневника това е апартаментът с най-красив изглед в хотела.
— По-добър от мезонета ли?
— Поради агорафобията си Карлайл не можел да понася големи прозорци. Гледката към океана би го ужасила. Но той е имал други начини да наблюдава. Когато споменах, че Аристотел Онасис е искал да купи хотела, не ви казах, че Карлайл не би го продал дори за баснословна сума. Без да направи основна реконструкция на хотела, като почти го разруши, Карлайл рискувал да стане за посмешище, а и вероятно биха го арестували.
— Чак пък да го арестуват! — усъмни се Рик.
— Да, поради голямото му любопитство. В сградата имало тайни коридори, откъдето можел да наблюдава гостите си без тяхно знание.
— Шпионки, двустранни огледала? — Бейлинджър бързо записваше.
— Карлайл бил болен не само от хемофилия. Запазил е дневника си, защото е смятал, че служи на обществото. Смятал себе си за нещо като кръстоска между социолог и историк.
— Кой друг знае за това?
— Никой — отвърна професорът. — Карлайл не е оставил наследници. Човекът, който ръководи тръста, не проявява почти никакъв интерес към книжата му. Това е един бюрократ с каменно лице. От онези, които не мислят за нищо друго, освен за пенсия, след като надхвърлят петдесетте. Върши работата си механично, със съвършено празен поглед. Напомня ми за моя декан в Бъфало. Скрих дневника най-отдолу под книжата на Карлайл, онзи никога няма да го забележи. Но ако някой университет купи тези документи, в края на краищата много хора ще научат онова, което току-що ви казах. Разбира се, това няма да има значение, понеже дотогава от хотела ще е останал само един празен парцел. Ето защо това е най-важната сграда, в която някога сме прониквали. Шансът да проверим и документираме историята на хотел „Парагон“ може да има голямо културно значение. И всичко това направо плаче да бъде описано в книга.
— Която вие ще напишете, надявам се — каза Вини.
— Да, това е моят финален проект. — Професорът имаше много доволен вид.
Кора погледна часовника си.
— Тогава е по-добре да тръгваме. Нощта вече отлита.
Бейлинджър приближи миньорската лампа до часовника си и с удивление установи, че е изминал почти цял час, откакто напуснаха мотела.
Кора погледна отделенията за пощата и пъхна ръка в едно от тях, за да измъкне пожълтяла хартия.
— Кредитната карта на мистър Али Карим май е невалидна. Управителят желае да говори с него. О, не се притеснявайте, мистър Карим, и на мен няколко пъти ми се е случвало това.
Като си сложи защитната каска, Кора се присъедини към останалите пред рецепцията.
— Много лошо, че асансьорите не работят — каза Вини. — Ще се наложи да изкачим много стълби. Ще можете ли да се справите, професоре?
— Опитай се да ме настигнеш.
Бейлинджър зорко оглеждаше тъмните ъгли, докато всички прекосяваха фоайето.
— Ей там е балната зала. — Конклин кимна към отворените врати вдясно, зад които се виждаше празно помещение, настлано с дъбов паркет.
— Ще ми позволиш ли да те поканя за следващия танц, Кора? — попита Рик.
— Боже мой! Програмата ми за танци е запълнена. Но най-важното е с кого ще се прибера у дома.
Рик надникна в балната зала, усмихна се и изчезна вътре. След миг от едно неакордирано пиано се разнесе „Лунна река“.
— Любимата ми песен — каза Кора.
— Малко е старомодна за момиче на твоята възраст — подразни я професорът.
— С Рик обичаме да гледаме онези стари романтични филми, за които е писал музика Хенри Манчини. „Скъпо сърце“, „Шарада“… „Лунна река“ е от „Закуска в Тифани“.
Бейлинджър си представи как Рик се мъчи да изтръгва мелодия от разбитите клавиши. Звуците отекваха в огромното помещение. Франк усети как нервите му се опънаха. Фалшивата мелодия не звучеше по-силно от гласовете им и никой отвън не би могъл да я чуе. Но въпреки това изглеждаше като оскверняване на затворената между тези стени отминала епоха.