— А какво е това нещо на леглото? — Франк посочи възглавниците, върху които имаше голям плосък предмет. Освети го с фенерчето си — беше куфар.
— Че защо някой ще си тръгне от хотела, без да си вземе багажа? — удивено попита Кора.
— Може би не е успял да си плати сметката и се е измъкнал незабелязано. Нека да видим какво има в куфара. — Вини остави фенерчето си и натисна закопчалките, разположени от двете страни на дръжката. — Заключен е.
Бейлинджър извади ножа си, отвори го и понечи да разбие едната от ключалките.
— Не! — спря го Рик. — Само гледаме, без да докосваме нищо!
— Вече докоснахме много неща.
— „Докосвам“ не означава „повреждам, помествам, променям“. Всичко това тук е равностойно на археологически разкопки. Не бива да променяме миналото.
— Но тогава никога няма да разбереш какво има в куфара! — ядоса се Франк Бейлинджър.
— Е, ще го преживея някак!
— Но ако успея да го отворя, без да счупя ключалката, това добре ли ще е?
— Да, ала не виждам как ще се справиш.
Франк извади химикалката си. Разви капачката й и издърпа пълнителя заедно с пружинката. Тананикайки си, за да прикрие напрежението, той пъхна края на пружинката в ключалката на куфара. Натисна, завъртя и се усмихна победоносно, когато ключалката щракна и отскочи. Направи същото с другата ключалка, макар че това му отне малко повече време.
— Я, колко сръчен си бил! — удиви се Рик.
— Веднъж писах статия за един майстор ключар. Полицаите го викаха, когато им се налагаше да отворят нещо, с което никой друг не можеше да се справи. Той ми показа няколко лесни трика.
— Следващия път, като не успея да отключа колата си, ще ти звънна — обади се Вини.
— Е, кой иска да се заеме с почетната задача да отвори куфара? — попита Бейлинджър. — Ти ли, Кора?
Тя потърка ръце колебливо.
— Аз съм пас.
— Вини, ами ти? Нали пръв посегна към него?
— Благодаря — смутено отвърна Вини. — Тая чест се пада на теб, ти го отключи.
— Добре, но не забравяйте, че това е историческо откритие, което ще бъде наречено на мое име.
Бейлинджър открехна капака на куфара.
Отвътре лъхна остра миризма. Петте лампи на каските и петте фенерчета се насочиха към съдържанието му.
16.
Никой не помръдна.
— Мисля, че ще повърна — изохка Кора. — Какво е това чудо?
Куфарът беше пълен с някаква пухкава кожа. Имаше мумифициран торс и глава. Лапи. Ръце.
— Боже мой, това от човек ли е? — ужаси се Вини. — Дете, увито в…
— Струва ми се, че е маймуна — каза Бейлинджър.
— Да бе, добре дошли в царството на дивата природа.
— Но защо? Мислите ли, че някой нарочно я е заключил в куфара и я е задушил? — попита Рик.
— Или може би вече е била мъртва — предположи професорът.
— И някой си я е разнасял наоколо като мумия? — Кора вдигна ръце. — Това е едно от най-гадните неща, които съм виждала!
— Може това да е било домашен любимец и някой да се е опитал да го вмъкне тайно в хотела. Но животното се е задушило, преди стопанинът му да успее да го освободи.
— Гадна история! — произнесе Кора с отвращение. — Скъпоценен домашен любимец, а собственикът дори не го е изнесъл навън, за да го погребе!
— Може би е бил съкрушен от скръб — предположи Бейлинджър.
— Ами тогава защо е заключил куфара, преди да си тръгне?
— Нямам обяснение за това — каза Франк. — От моя журналистически опит знам, че хората са по-скоро смахнати, отколкото нормални.
— Е, от това тук по-смахнато… здраве му кажи!
Бейлинджър пъхна ръка в куфара.
— Искаш да го докоснеш ли? — ужаси се Вини.
— Нося ръкавици.
Франк побутна трупа, който изглеждаше смущаващо лек. Под кожата на дъното на куфара откри една гумена топка, опръскана с червена боя.
Забеляза някакъв джоб от вътрешната страна на капака и погледна вътре.
— Тук има един плик.
Беше пожълтял от времето. Отвори го и откри избеляла черно-бяла снимка на мъж и жена на около четирийсет години. Бяха се облегнали на парапета на дъсчената плажна пътека в Озбъри Парк. Океанът се простираше зад гърбовете им. На Франк му се стори, че разпознава очертанията на казиното встрани от тях. Мъжът носеше бяла риза с къси ръкави. Бе примижал от слънцето и като че ли нещо го измъчваше. Жената беше с рокля, украсена с волани. На лицето й бе изписана отчаяна усмивка. Двамата носеха венчални халки. Между тях стоеше маймуната. Държеше топка, която приличаше на тази в куфара. Животното посягаше към фотоапарата, сякаш му подаваха банан.