Бейлинджър обърна снимката.
— Отбелязано е кога е бил проявен филмът — 1965 година. — Той погледна плика по-отблизо. — Има и още нещо вътре. — Извади пожълтяла изрезка от вестник. — Некролог от 22 август 1966 година. Мъж на име Харолд Боумън, четирийсет и една годишен, починал от мозъчна емболия. Бившата му съпруга Една го е надживяла.
— Бивша ли? — попита Рик.
Бейлинджър използва фенерчето си, за да прочете името на картончето, прикрепено към куфара.
— Една Боумън. Трентън, Ню Джърси. — Погледна още веднъж снимката. — Те носят брачни халки през 1965-а. Година по-късно се развеждат и бившият съпруг… Харолд… умира.
— Портрет на отчаянието — обобщи Вини. Светкавицата на фотоапарата му проблесна.
— Затвори куфара! — настоя Кора. — Заключи го, върни го обратно на мястото му върху възглавниците. Не биваше да го пипаме. Хайде да излезем от тази проклета стая!
— Напомня ми за нещо, което казах в мотела. Някои сгради карат миналото да оживява. Те приличат на батерии, акумулирали енергията на всичко, което се е случило в тях. Понякога изпускат тази енергия, както сега този куфар.
— Рик? — изведнъж се обади Кора, продължавайки да потрива нервно ръце. — Направи ми една услуга. Влез в банята.
— В банята ли? Защо, за бога?
— Погледни във ваната. Провери дали няма още един труп там. На някой, дето си е прерязал вените или е нагълтал хапчета.
Рик я изгледа втренчено, после успокоително докосна ръката й.
— Разбира се. Каквото поискаш.
Бейлинджър наблюдаваше как Рик осветява пътя си с фенерчето обратно до банята. Младият мъж влезе вътре. Настъпи продължителна тишина, която бе нарушена от стъргането на халките на завесата пред ваната.
— Рик? — извика тревожно Кора.
Той помълча малко, преди да отвърне:
— Няма нищо, празна е.
— Слава богу! Моля да ме извините — въздъхна облекчено Кора. — Май се увлякох прекалено… Когато бях малка, моята котка изчезна точно преди семейството ми да се премести от Омаха в Бъфало. Котката се казваше Санди. Обичаше по цял ден да спи на леглото ми. В деня, когато се местехме, я търсих навсякъде, но не я открих. След няколко часа баща ми каза, че трябва да се качваме на колата и да тръгваме, защото ни чакали два дни път, а той имал нова работа в Бъфало и не можел да закъснее. Помоли съседите да потърсят Санди. Обеща да им плати, ако я намерят и ни я изпратят. Две седмици по-късно, когато разопаковах някои играчки, открих Санди в една кутия, където бе пропълзяла. Беше мъртва. Няма да повярвате колко бе изсъхнало тялото й. Беше се задушила в четиридесетградусовата жега в товарната кола. Един месец по-късно родителите ми разкриха, че се развеждат. — Кора млъкна. — Та когато видях тази мъртва маймуна в куфара… Обещавам, че повече няма да се разстройвам.
— Не се притеснявай — успокои я Вини. — И моето въображение ме подведе. Ще ми се да не бях ви карал да влизаме тук.
Кора се усмихна тъжно.
— Вечният джентълмен.
17.
След като всички излязоха от стаята, Вини се обърна и затвори вратата. Бейлинджър стоеше срещу групата, наблюдавайки в светлината на лампата си застаналите един до друг Рик и Вини. Вини беше слаб, с леко заоблени рамене и с приятни, нежни черти на лицето. Докато Рик имаше атлетична фигура и бе много красив мъж. При това положение беше ясно защо Кора го е избрала. Но си личеше, че Вини все още има чувства към нея. Това несъмнено беше една от причините той да идва с тях на експедициите.
Докато Вини и професорът гледаха Кора, Рик я погали по рамото. Явно беше разтревожен от онова, което се бе случило в хотелската стая. На ярката светлина лицето му изглеждаше мрачно, погледът му току се стрелкаше към вратата.
— Тази снимка… — Гласът на Рик звучеше напрегнато, докато се опитваше да обясни какво го притеснява. — Чудя се дали жената не е дошла тук, за да съживи някакви по-хубави спомени. Най-вероятно това е станало, когато скръбта й е била най-силна — веднага след смъртта на бившия й съпруг.
— Логично разсъждаваш — съгласи се професорът.
— Затова нека предположим, че е било през 1966 година или най-късно през 1967-а. Карлайл е умрял през 1971-а. Значи куфарът е престоял на леглото най-малко четири години. Професоре, вие казахте, че Карлайл е имал шпионки и тайни коридори, които му позволявали да наблюдава какво правят гостите в уединение. Трябва да е знаел за куфара. Защо, по дяволите, не е направил нещо?