— За бога! — възкликна Кора.
— Какво има? — притеснено попита по радиотелефона Конклин.
— Още един плъх. Призлява ми от тези гризачи…
Бейлинджър чу учестеното дишане по радиотелефона на Вини.
— Ние сме при отделенията за пощата. Виждаме метални ключодържатели, на които пише „Хотел Парагон“. Почти във всяко отделение за пощата има ключ. Освен на номер четиристотин двайсет и осем.
— Какво? — объркано попита Вини.
— Няма ключ и за шестстотин и десет — каза Рик.
— Това е апартаментът на Даната — рече Конклин.
— Нито за триста двайсет и осем, петстотин двайсет и осем и шестстотин двайсет и осем.
— Стаите, които са точно под и над тази — каза професорът.
— Почакайте! — долетя гласът на Рик сред пращенето.
— Какво има?
— Чух нещо.
Бейлинджър, Вини и професорът напрегнато се заслушаха.
— Рик? — извика Конклин.
Чу се стържещ звук.
— Още един проклет плъх — прозвуча гласът на Кора. — Струва ми се, че са се събрали тук на конгрес.
— Пълни глупости! — ядоса се Вини.
Бейлинджър предположи, че се притеснява, задето самият той не е отишъл долу с Кора.
— Оглеждаме офиса зад рецепцията — съобщи Рик.
Вини насочи фенерчето към часовника си.
— Вече наближава полунощ. С това темпо няма да успеем да приключим преди изгрев-слънце.
— Няма ключове — каза Рик по радиотелефона си. — Но има шкафове за папки.
В радиотелефона на Бейлинджър се чу стържещ метален звук, явно бяха отворили някое чекмедже.
— Има главно отчети за дневни разходи — каза Рик. — Задачи на персонала, сметки и квитанции…
— В това чекмедже открих папка за резервациите — уведоми Кора. — Празна е. Има и за заетите стаи, но и тя е празна. Ала много от другите папки са изписани догоре: за гостите, които идвали тук всяка година; специалните им желания; предпочитанията им към определени стаи, към цветя, любими храни… Последният гост от тази категория е престанал да идва тук през 1961 година.
— Всичките скучни подробности около управлението на един бизнес — намеси се Рик. — Колко много хартия са хабили, преди да бъдат изобретени компютрите.
— По дяволите, и ние може би хабим толкова хартия, като правим снимки на всичко.
— Те може да се бавят долу цял век! — нетърпеливо се обади Вини. — След като така и така се въртим наоколо, защо да не опитаме да отворим съседната врата?
— Ще трябва да почакаме, докато се върнат — рече професорът.
Но Вини вече бе натиснал дръжката.
— Тази не е заключена.
Вратата изведнъж се разтвори широко. Бейлинджър го наблюдаваше как се взира в тъмнината.
— Както изглежда, прислугата е почистила тази стая. Но мирише на влага.
Вини пристъпи вътре.
И изчезна.
19.
Чу се стържещ звук — Вини пропадна, вдигайки ръце, а фенерчето му отлетя настрани. Той извика, нещо се срина под него.
Бейлинджър се спусна към отворената врата, хвърли се и се приземи по очи до прага на полутъмната стая. От удара защитната му каска издрънча на пода, а лампата й описа страховити кръгове. Той сграбчи раницата на Вини, която се беше закачила на ръба на зейналата в пода дупка.
Вини простена.
Счупените дъски се сринаха. Преди Вини да полети надолу, Бейлинджър се вкопчи още по-здраво в раницата му, макар че тежестта й го повлече към дупката.
— Скръсти ръце на гърдите си! — извика Бейлинджър. — По-здраво! Внимавай раницата да не се измъкне от раменете ти!
Обзет от паника, Вини притисна ръце на гърдите си. Бейлинджър усети, че той трепери.
Нещо се срути с трясък надолу. Лампата на Вини прониза тъмнината в стаята. Подът изглеждаше като прогнил зинал кратер. Трясъкът бе предизвикан от едно пропаднало бюро. Подът отново поддаде и мебелите се сринаха.
Тялото на Франк се плъзна напред.
— Боб, хвани ме за краката! Пропадам!
Чу тежките стъпки на тичащия към него професор. После усети как дебелите му пръсти го стиснаха за глезените и се опитаха да го задържат.
Вини се замята и зарита, опитвайки се отчаяно да намери нещо, на което да стъпи. Друга дъска подаде и отново се чу същият глух, пращящ звук като от разкъсване на картон. Вини внезапно пропадна още по-надолу, придърпвайки и Бейлинджър в тъмната дупка. Разнесе се миризма на влага и плесен.
— Престани да мърдаш! — кресна Бейлинджър. — За бога, стой мирно!