— Вини, опитай да се набереш по ръцете ми!
— Не мога…
Бейлинджър трескаво обмисляше ситуацията.
— Добре, ще направим нещо друго — предложи той с пресипнал от напрежението глас. — Аз ще се преобърна надясно, така ще изтегля ръцете ни вляво. Опри лакътя си в ръба на дупката. Ще продължа да се извръщам настрани, докато се измушиш нагоре.
— Ще опитам — каза Вини.
— Не, ти ще го направиш. Ще излезеш оттам! — рече Бейлинджър.
Легнал по корем, Франк стегна мускули и бавно се преобърна.
— Лакътят ми е върху ръба! — каза Вини.
— По-високо — задъхано рече Бейлинджър. — Сега прехвърли и коляното си.
— Не мога…
Изведнъж около тях блеснаха светлините на миньорски лампи и джобни фенерчета.
— Мили боже! — Това беше гласът на Рик.
Той сграбчи ръката на Вини.
„Слава богу“, помисли си Бейлинджър и въздъхна с облекчение.
— Чухме някакви странни звуци по радиотелефона, но не можахме да разберем какво точно става! — извика Кора. — Хукнахме с всички сили насам!
Тя помогна на професора и двамата бавно издърпаха тялото на Бейлинджър.
Секунди по-късно Вини лежеше на пода и целият трепереше.
— Направихме го! Не, ти го направи, Франк Бейлинджър! Благодаря ти. — Вини едва можеше да говори. — Благодаря на всички.
Той се обърна да огледа зейналата дупка и както лежеше по гръб, се изтласка с нозе по-надалеч от нея. Дишаше възбудено, под светлината на фенерчетата се виждаше зачервеното му лице.
Франк продължаваше да лежи на пода, като едва си поемаше дъх. Извади шише с вода от раницата си, отпи голяма глътка и го подаде на Вини.
— Гърлото ми така е пресъхнало, че не знам дали ще мога да преглътна — оплака се Вини, но щом започна да пие, вече не можеше да спре. Пресуши шишето, водата капеше от устата му. — Никога не съм пил нещо толкова вкусно!
— Какво се случи? — Рик предпазливо се приближи до дупката, хващайки протегнатата ръка на Кора, за да има опора, ако подът отново хлътнеше. Насочи фенерчето си към кратера. — Виждам някаква слаба светлина долу.
— Изпуснах си джобното фенерче — каза Вини.
— Подовете са се сринали — рече Рик. — Мебелите накуп са изпопадали най-долу.
Той се наведе и отчупи парче от една строшена дъска. Бавно се отдалечи от дупката и се върна при групата.
— Дървото е меко, пихтиесто. — Приближи го до носа си — Мирише на стар сутерен.
— От гниенето е — обясни професорът. — Покривът трябва да е пробит. Когато вали, водата се процежда надолу по етажите през тези стаи. След като са изминали повече от трийсет години, трябваше само Вини да стъпи там и подпорите да поддадат.
— Може да е за хубаво, че не успяхме да влезем в заключената стая — рече Кора. — Тя се намира точно до тази. Сигурно и нейният под е изгнил.
— Не намерихте ли ключа? — Франк се надигна и бавно се изправи на крака. Ръцете и раменете го боляха.
— Няма ключ — отвърна Кора.
— Ти си много сръчен, полезно е човек да те има наоколо — похвали го Рик. — А разбираш и от ключалки.
Бейлинджър понечи да отвърне скромно, че не е чак такъв спец, но Рик продължи да говори:
— Имаш бързи реакции. Височината не те е уплашила.
— Защото не можех да видя дъното. В юношеските си години доста се занимавах с алпинизъм.
— Аз също. Къде си катерил?
— Уайоминг.
— Западна Дакота ли?
„Защо ли ми задава толкова много въпроси? — помисли си Франк. — Дали не подозира, че не казвам истината?“
— Не е във възможностите ми. Особено ме плаши Големият каньон. Не, всъщност изкарах един курс по оцеляване. Училището се намира в Ландърс, близо до планинската верига Уинд Ривър.
— Извинявайте всички. — Вини с мъка се изправи на крака.
— За какво се извиняваш? — попита Бейлинджър, доволен да смени темата. — Нямаше как да знаеш, че подът е изгнил.
— Исках да кажа…
Светлината от миньорските лампи и фенерчетата разкри едно тъмно и мокро петно върху дънките му, от чатала до глезена — явно се беше изпуснал.
Сконфузен, Вини се стараеше да не гледа към Кора.
— На твое място и аз щях да направя същото — рече професорът.
Вини впери поглед в пода.
— Като говорим за този проблем… — Бейлинджър извади празното шише от раницата си. — При цялото напрежение и на мен щеше да ми се случи същото. Сега ще потърся уединение надолу по коридора.