— Когато бил в разцвета на силите си, го сравнявали с един актьор, любимец на жените. Морскозелените му очи били искрящи, омагьосващи. Хората се чувствали като хипнотизирани от него.
Рик върна на Бейлинджър доклада за изчезналата жена и посочи една пожълтяла страница от вестник.
— При мен е едно от убийствата. Тринайсетгодишното момче, което разбило главата на баща си с бейзболна бухалка, докато той спял. Ударило го е двайсет и два пъти и направо му е размазало мозъка. Случило се е през 1960 година. Името на момчето е Роналд Уитакър. Оказва се, че майката е починала и бащата е блудствал с него в продължение на години. Учителите и съучениците му го описват като меланхолично, тихо и затворено дете.
— Обичайното описание на жертвите на сексуален тормоз — обясни Бейлинджър. — Те са в шок, срамуват се, страх ги е. Не знаят на кого да се доверят и затова не смеят да разговарят с никого, за да не изтърсят случайно какво им причиняват. Насилникът обикновено заплашва да извърши нещо ужасно, ако жертвата издаде какво става. В същото време се опитва да й внуши, че онова, което й се случва, е най-естественото нещо на света. Накрая някои от жертвите имат чувството, че всички са насилници в някакво отношение, че на този свят всеки манипулира другите и че не може да се разчита на никого.
Рик посочи документа.
— В този случай бащата довел Роналд в Озбъри Парк в края на седмицата, на Четвърти юли, за така наречения летен пикник. По-късно един детски психиатър в продължение на няколко седмици се опитвал да накара Роналд да разкаже какво се е случило след това. Най-накрая от устата му избликнали потоци от думи — как бащата на Роналд приел пари от друг мъж, за да прекара онзи един час насаме с момчето. Непознатият дал на Роналд топка, бухалка и евтина бейзболна ръкавица, за да го подкупи. След като мъжът си отишъл, бащата се върнал в стаята пиян и заспал. А Роналд намерил приложение на бейзболната бухалка.
— Тринайсетгодишен! — Кора потръпна. — После какво става с такива като него?
— Тъй като е бил малолетен, не са го изправили пред обикновен съд — отговори Бейлинджър. — Но дори да е бил по-голям, съдът е щял да го обяви за невинен поради временно умопомрачение. Но щом е бил дете, съдията най-вероятно го е пратил в изправителен дом за малолетни, където са му осигурили консултации с психиатър. Трябва да са го пуснали, когато е навършил двайсет и една. Съдебното му и психиатричното му досие сигурно са били запечатани така, че никой да не узнае за тях и да ги използва срещу него. След това само от Роналд е зависело как да продължи живота си.
— Но в действителност животът му е бил съсипан — въздъхна Кора.
— Винаги съществува надежда — рече Бейлинджър. — Винаги има утрешен ден.
— Ти наистина знаеш страшно много за тези неща. — Рик го изгледа проницателно.
„Пак ли ме изпитва?“, почуди се Франк.
— Като репортер отразих два такива случая.
— Този хотел е всмукал много човешка болка — каза Вини. — Погледнете този доклад. — Един стар вестник прошумоля в ръцете му. — Жената, която е била собственичка на куфара с мъртвата маймуна. Какво име беше написано на картончето?
— Една Боумън — отговори Кора.
— Аха, същото е. Една Боумън. Тя се е самоубила тук.
— Какво?
— През август 1966 година. Влязла е в пълната с гореща вода вана и си е прерязала вените.
— Кора, интуицията ти работи много добре — рече професорът. — Помниш ли как помоли Рик да надникне във ваната? Страхуваше се, че може да има нещо вътре.
Кора потръпна.
— Станало е преди близо четиридесет години.
— На двайсет и седми август — отбеляза Рик. — Каква беше датата на некролога на бившия й съпруг?
— Двайсет и втори август — отговори Бейлинджър.
— Пет дни! Веднага щом е приключило погребението, тя се е върнала тук, където с тогавашния си съпруг е прекарала последната си ваканция предишната година. — Вини се замисли за миг. — Може би последният й щастлив спомен е бил от онова лято. Точно тогава е била направена онази снимка на двамата заедно с маймуната. Една година по-късно целият й живот е бил съсипан. Заобиколена от по-хубавите спомени, тя се е самоубила.
— Да — прошепна Кора, — този хотел наистина е попил много човешка мъка.