Рик и Кора се озоваха до него. Професорът лежеше по гръб и едва си поемаше дъх, когато Бейлинджър освободи плъзгащия се възел и свали въжето от него.
— Можеш ли да дишаш сега? — Франк трескаво провери пулса на професора, чиито гърди се надигаха и спускаха.
Бейлинджър отчете пулс 140 — беше като на спортист, който е пробягал няколко мили. Но за човек с наднормено тегло бе прекалено висок.
— Гърдите болят ли те още?
— Не толкова, колкото преди. Чувствам се по-добре. Мога да си поема дъх.
— О, по дяволите! — изруга Рик.
— Вижте левия му крак — посочи Кора.
Бейлинджър долови силна стипчива миризма. Свеждайки очи към краката на професора, видя, че единият му крачол е просмукан с кръв от бедрото до обувката.
Конклин простена.
25.
— Добре, слушайте всички — каза Бейлинджър.
От бедрото на професора избликна още кръв и Кора ужасено извърна глава.
— Забрави за чувствата си. Прави точно каквото ти казвам — нареди Франк.
Рик притисна устата си.
— Нямаме време за това — каза Бейлинджър. — Внимавайте всички. — Той извади ножа си и разряза дънките на професора. Разстла плата. — У кого е санитарната чанта?
Конклин се сгърчи от болка. На бедрото му имаше четирисантиметрова дълбока рана, от която течеше кръв.
— У кого е санитарната чанта? — повторно попита Бейлинджър.
Изпадналият в шок Вини запремигва объркано.
— Струва ми се, че е у Рик.
— Извади я веднага! — Бейлинджър уви въжето около бедрото на професора и го стегна над раната. — У кого е чукът?
Кора си наложи да погледне раната. На светлината на лампите рижата й коса рязко контрастираше с бледото й лице.
— У мен.
— Дай ми го!
Кора машинално свали чука от колана си.
Бейлинджър пъхна дръжката му под въжето и я завъртя, като го затегна около бедрото на Конклин. Кръвта спря да тече.
— Дръж го така.
Франк взе санитарната чанта с надпис „Про-Мед“ от ръцете на Рик.
— Извади шишето с вода. Изплакни раната. У кого е лейкопластът?
— У мен. — Вини едва се съвземаше от шока.
— Приготви го.
— Но ние покриваме с него острите ръбове на тръбите, за да не се порежем. Как с него…
— Просто направи каквото ти казах. — Бейлинджър свали ципа на санитарната чанта и отвори двете й отделения. Понечи да бръкне вътре, но се намръщи, като видя мръсните си ръкавици, след което ги смени с латексови от чантата. — Кора, насочи фенерчето си към чантата. — Извади две пакетчета кърпички, напоени със спирт, и ги отвори. — Рик, промий раната. Кора, освети я! — Като избърса потта от челото си с ръкава на якето, Бейлинджър впери поглед във водата, с която промиваха раната. Тъй като кървенето бе временно спряно, видя разкъсаната плът. — Артерията не е прерязана. — Той използва една кърпичка, за да почисти раната, а след това се наведе по-близо и впери поглед в една тресчица, която стърчеше от нея. — У кого е универсалният комплект инструменти?
— У мен. — Рик освободи клипса на торбичката и му го подаде.
Франк потърси плоски клещи.
— Продължавай да плакнеш раната. Как се чувстваш, професоре?
— Боли ме…
— Въжето врязало ли се е в крака ти?
— Да.
— Ако усещаш само тази болка, значи си добре. Примката не само спира кървенето, но липсата на циркулация притъпява болката от раната. Ала не може прекалено дълго да остане така. Изпий тези. — Бейлинджър скъса два блистера с тиленол за подсилване и му даде четири таблетки. — Това не е викодин, но е по-добре от нищо.
Конклин ги пъхна в устата си, а Рик му даде да пийне вода.
— Джобното ми фенерче! Изпуснах го, когато стълбите се сринаха. — Професорът сякаш се обвиняваше. — И Вини си загуби фенерчето.
— Все още имаме три. — Бейлинджър използва една напоена със спирт кърпичка и вдъхвайки острата й миризма, почисти края на клещите. — Ето, започваме. Кора, дръж здраво фенерчето.
Той допря с клещите раната и стисна треската точно над мястото, където беше забита в плътта. Издърпа я внимателно.
Професорът изпъшка.
— Най-лошото свърши — успокои го Бейлинджър. — Продължавай да държиш така фенерчето, Кора. Дай още малко вода, Рик.