— Преди минута Бейлинджър ви нарече „Боб“. Не „професоре“, дори не и „Робърт“, а „Боб“. На мен и през ум не ми е минавало да ви наричам така. В мотела той ни се представи, но след три часа за нищо на света не бих могъл да си спомня малкото му име. Ала не и вие, професоре, вие току-що го нарекохте „Франк“! Боже мой, двамата сте се срещали и по-рано. Познавате се.
— Въобразяваш си разни неща! — тросна се Бейлинджър.
— Да бе, ти дойде тук като наблюдател и изведнъж взе да командваш парада. Спаси живота на двама от нас и се държиш така, сякаш това е обичайното ти занимание. Да не си кръстоска между Клинт Истууд и Батман? Кой си ти, по дяволите?
— Не разбирам за какво говориш! — ядоса се Бейлинджър.
— Нямаме време за глупости. Трябва да закараме професора в болница.
— Изнесете ме навън! — настоя Конклин. — След това позвънете на 911.
— Трябваха ни два часа и половина, за да стигнем дотук.
— Защото се мотаехме. Ако побързате, ще успеете да ме изнесете за половин час.
— И по-бързо, ако използваме лоста, за да разбием входната врата — обади се Вини.
— Не! Не бива да оставяте доказателства, че сме били тук. Ако полицаите открият разбита врата… — Професорът се задъха. — Никога няма да си простя, ако ви съсипя живота. Трябва да ме пренесете обратно по пътя, по който дойдохме — през тунела.
— Ами твоят живот? — попита Бейлинджър. — Какво ще стане, ако получиш кръвоизлив, докато се опитваме да те изнесем оттук?
— Ще поема този риск.
— Това е лудост!
— Според твоя опит за колко време една рана може да остане така? — попита Конклин.
Бейлинджър не му отговори.
— Кой си ти, да те вземат дяволите? — избухна Рик.
— Ако свалят превръзката до два часа, всичко ще е наред — рече спокойно Франк.
— Помогнете ми да стана — помоли Конклин.
— Какво си мислиш, че правиш?
— Вдигнете ме. Рик и Вини ще ме подкрепят. Ще използвам здравия си крак — заяви решително професорът. — Аз тежа деветдесет и пет килограма! Ако се опитате да ме носите, тази работа няма да има край!
— По-спокойно — каза Бейлинджър. — Нали не искаш да получиш и сърдечен удар.
— Защо професорът трепери? — попита Кора.
— От шока е.
— Можеше вече да сме тръгнали — рече Конклин. — Губим време.
Франк го погледна изпитателно.
— Боб, наистина ли искаш това?
— „Боб“ ли! — отново се вбеси Рик.
— Изгубих професурата си.
— Изгубили сте… — Вини изглеждаше слисан. — За какво говорите?
— Наредиха ми да напусна университета в края на семестъра.
— Какво се е случило, за бога?
— Деканът откри с какво се занимавам. Той търсеше начини за намаляване на разходите, особено много му се искаше да съкрати от щатните бройки. Накара академичния съвет да ме уволни заради нарушаване на закона и излагане на риск живота на студентите.
— О, не! — простена Рик.
— Аз съм стар човек, нямам какво да губя, но вие тримата сега започвате. Никога няма да си простя, ако съсипя бъдещето ви. Помогнете ми да се изправя! Изведете ме оттук!
— Но как? — попита Бейлинджър. — Стълбището се срина. Какво да направим? Да те завържем с въже и да те спускаме от балкон на балкон ли?
— Трябва да има аварийна стълба.
Лъчите на фенерчетата зашариха наоколо.
— Ей там има коридор — посочи Рик.
— Трябва да сме заедно, помогнете ми да стана.
Професорът изстена, когато го повдигнаха. Стъпи на здравия си крак, прегърнал с едната ръка Рик, а с другата Вини. Двамата му помогнаха да закуцука напред.
Бейлинджър се насочи покрай балкона към коридора. Кора забърза след него. До вратата на асансьора фенерчетата им осветиха надпис: АВАРИЕН ИЗХОД.
— Най-накрая! — въздъхна облекчено Бейлинджър.
Той отвори вратата, но се сепна, когато някакво животно изсъска и се втурна към балкона, пробягвайки покрай краката му. Кора изпищя. Франк понечи да извади пистолета си и в този момент Рик извика:
— Още една бяла котка! Това място сигурно бъка от котки.
— Не — каза Конклин. — Не е друга.
„Той като че ли бълнува“, помисли си Бейлинджър.
— Същата е — промълви Конклин.
— Същата ли? Говориш безсмислици.
— Погледни задните й крака.
Бейлинджър насочи лъча на фенерчето си към изплашеното животно. Последва го и Кора, а и всички останали. На ярката светлина се виждаше как котката се втурна през балкона към чудноватото дърво, прораснало през пода.