— Това е един от първите страхотни американски романи. — Вини като че ли разбираше какво се опитва да направи Бейлинджър. — Действието се развива в предградията на Чикаго. Разказва се за една жена, която е принудена да спи с кого ли не, за да оцелее.
— Звучи ми като в реалния живот — обади се Мак от мрака надолу по стълбите.
Вини продължи да обяснява:
— В основата на романа е песимистичният детерминизъм. Каквото и да правим, ние сме обречени, защото всичко се предопределя от нашите тела и от обкръжението ни.
— Тъй де, това определено е реалният живот — каза Мак.
„Планът ми действа“, помисли си Франк. Изкачвайки се, той усети как професорът потръпна.
— Книгата е била публикувана през 1900-та, една година преди построяването на хотела — продължи Вини. — Преди това в американските романи все се разказвало за хора, които работят упорито и побеждават, или както го наричал Уилям Дийн Хауълс: „усмихнатите аспекти на американския начин на живот“.
— По-късно ще те попитам кой е Хауълс — каза Бейлинджър, докато помагаше на професора да запази равновесие.
— Но Драйзър е израснал в ужасна бедност. Видял е достатъчно страдания, за да реши, че американската мечта е измама. За да изясни становището си, той е нарекъл един от следващите си романи „Американска трагедия“. Компанията „Дабълдей“ публикувала „Сестра Кери“, но когато съпругата на Дабълдей прочела книгата, толкова била шокирана, че настояла мъжът й да прибере всички екземпляри в склада и да забрани разпространението й. Чак няколко години по-късно романът бил издаден отново и се превърнал в класика.
— Предполагам, че трябва да го прочета — рече Бейлинджър.
— Като нищо ще ти повярвам! — изсмя се Вини. — Историята е впечатляваща, но е написана ужасно. Идеята на Драйзър за изискана проза означава да наречеш един бар „наистина шикозна кръчма“.
Някъде надолу по стълбите Джей Ди прихна.
Стигнаха до петия етаж и тежко се заизкачваха по-нагоре, бавейки се заради Конклин. Бейлинджър се притесняваше от тежкото дишане на професора. Чудеше се дали да не се хвърли нагоре по стълбите и да измъкне пистолета от ръката на Тод. Но той беше доста далеч, а стълбището бе прекалено тясно. Тод щеше да започне да стреля, а Мак и Джей Ди — да нападнат с ножовете си останалите от групата, които нямаше къде да избягат. Щеше да настане истинска касапница. „Не, сега не му е времето“.
— Тази сестра Кери ми напомня за мацето от филма, дето го спомена нашата кукличка — изхили се Мак. Бейлинджър знаеше, че той има предвид Кора. Обзе го още по-силна ярост. — Оня филм, от който е „Лунна река“. Как се казва, кукло?
— Не ме наричай така!
— Как се казва филмът? — попита заплашително Мак.
— „Закуска в Тифани“.
— По дяволите, преди да го гледам по телевизията, си мислех, че това е един от онези филми, в които действието се развива в ресторант. Също като „Вечеря с гадния Андре“. Обаче не, това е филм за едно шантаво маце. Как се нарича тя, кукло?
— Холи Голайтли.
— Дори името й е шантаво. Холи Лъжливата курва, така е трябвало да се казва. Карала разни типове да я водят по шикозни ресторанти. А те, естествено, очаквали след това да й свалят гащите. Но след като си изяждала страхотно скъпата вечеря, тя ги молела да й дадат малко пари, за да отиде до тоалетната. Никога не съм влизал в тоалетна, дето трябва да се плаща, ама предполагам, че богаташите правят такива неща. После се измъквала от ресторанта и те никога не получавали онова, за което са платили. Не лягала с тях, но ако питате мен, пак си е била курва.
Стигнаха до шестия етаж.
— Къде е шестстотин и десета стая? — попита Тод.
В светлината на миньорските лампи се виждаха вратите с потъмнелите номера на тях.
— Шестстотин двайсет и две е вдясно. — Джей Ди насочи лъча на фенерчето си към дървото, израснало на пода.
— Тогава шестстотин и десет е в обратната посока. — Тод им направи знак с пистолета да продължат.
— И много тъпо завършва — продължи Мак. — Предполага се, че главният герой е някакъв много умен писател. Той знае, че на мадамата й плащат, за да носи съобщения на един гангстер в затвора. Знае, че тя се готви да се жени за южноамерикански милионер, за да му пипне парите. Обаче тъпият герой пак се влюбва в нея. Накрая двамата са на улицата в дъжда и търсят една котка, която тя е изхвърлила, после я намират и започват да се целуват. И музиката става много сълзлива, а пък аз си мисля: „Бягай, тъпо копеле! Бягай с всички сили от тая курва! Тя ще ти разбие сърцето и ще те зареже, щом се появи някой мангизлия!“.