— Освен всичко това, хареса ли ти филмът? — Джей Ди се изсмя.
— Дявол те взел — изведнъж кресна Вини на Бейлинджър, — аз щях да съм с вас! — Толкова беше бесен, че не можеше да се сдържа. — Професорът трябваше само да ме попита и аз щях да съм с вас! Да не мислиш, че на мен не ми трябват пари? Получавам келява заплата в едно училище, където хлапетата бият учителите, защото им дават домашна работа. Аз нямам богати родители като Рик. По дяволите, баща ми умира от емфизем. Той няма здравна застраховка. Аз мога само да плащам проклетите му сметки за лечението! Ако ме бяхте попитали, щях да съм с вас!
— Ето един тип, дето знае, че парите са всичко! — възторгна се Мак. — Ако имаш мангизи, не само ще платиш сметките за лечението на стареца. Ами и Холи Лъжливата курва ще е твоя.
— Сигурен съм, че е така — каза Тод. — Ето я шестстотин и десета стая.
33.
Имаше табелка с надпис: НЕ ВЛИЗАЙТЕ.
Тод натисна вратата, но тя се оказа заключена.
— Нищо чудно. — Бейлинджър полагаше усилия да поддържа разговора. — Кора и Рик не успяха да намерят ключовете за няколко стаи, включително за шестстотин и десета. Липсващите ключове сигурно са на затворените стаи.
— Е, ако се чудиш защо ти и твоите приятели сте още живи, една от причините е, че вие ще свършите тежката работа. Ние хич няма да се напрягаме.
— Но това не е единствената причина — каза Мак, гледайки към Кора.
— А и старецът ще ни помогне да се вмъкнем в трезора — обади се Джей Ди. — Оставете го на пода.
Бейлинджър и Вини го послушаха, като настаниха професора колкото бе възможно по-удобно. Бейлинджър изпита облекчение, че може да стои прав, без да подпира някого. Искаше му се ръцете му да бяха свободни, за да може да ги разтрие.
— А сега отворете тази врата. — Тод светна с едно джобно фенерче.
— Но как? — попита Франк.
Тод насочи пистолета към него. Светлината го накара да примижи.
— Адски ми е неприятно, когато ми възразяваш.
— Рик, Вини, елате да ми помогнете.
Носът на Рик бе покрит със съсирена кръв и изглеждаше ужасно.
Макар че китките му бяха залепени с лейкопласт, Вини успя да натисне дръжката, но вратата не помръдна.
— Аз ще натискам, а вие се опитайте да я разбиете!
Мак се засмя.
— Сега сме равни. Те ще работят, а ти ще си стоиш.
Бейлинджър и Рик се засилиха и едновременно удариха с рамене вратата. Стената се разтресе. Отстъпиха назад и повториха, последва гръм и трясък, но вратата не помръдна.
— Като че ли има метална сърцевина. — Рамото на Бейлинджър пулсираше от болка.
— Не ми пука, ако ще да е от стомана. Отворете я!
— Сега е мой ред да натискам дръжката — каза Рик и избута Вини настрана.
Той се присъедини към Бейлинджър, двамата се засилиха и удариха вратата с цялата си тежест.
— Можем да я блъскаме цял ден — изпухтя Франк. — Няма да помръдне.
— Е, най-добре е да измислите как да я отворите — каза Тод, — защото започвам да губя търпение. А когато изгубя търпение…
— С лоста. Това е единственият начин. Или с чука.
— А може би ще искате да ви дадем и ножове, за да си прорежете път през стената. Или пък — пистолета, за да стреляте в ключалката — ехидно подхвърли Мак.
— Не мисля, че това ще е от полза.
— Радвам се да го чуя — каза Джей Ди. — За миг си помислих, че искате оръжие.
— Трябва ни само лостът.
— О, определено. У кого е лостът?
— У мен — каза Мак. Обръснатата му глава отразяваше светлината от лампата на Бейлинджър.
— Дай им го!
Мак измъкна лоста от раницата си.
— Е, момчета, нали няма да ви хрумне да използвате това нещо срещу нас?
— Просто искаме да отворим вратата.
— Защото, ако ни нападнете, знаете какво ще се случи, нали?
Всички замълчаха.
— Не, струва ми се, че не знаете — каза Джей Ди. — И трябва да ви покажа.
Джей Ди се приближи до групата. Изведнъж сграбчи с една ръка Рик за врата и пъхна другата си ръка под колана на гърба му.
— Ей, какво правиш!
Но Джей Ди вече буташе Рик с всички сили към перилата.
— Не! — извика Франк.
Този път, като стигна до ръба, Джей Ди не избута Рик обратно. Вместо това се засили, внезапно спря и блъсна Рик през перилата.