— На пръв поглед не изглеждат привлекателни — упорито продължи Вини. — Но ги правели от лъскав фурнир и с извити и чувствени форми. Погледнете този стол. Парче лакирано дърво, черно с червени ръбове, оформено като наклонено S и приличащо на леко вълнуващо се тяло. Или тези цилиндрични стоманени крака на масичката за кафе ей там. Иска ти се да ги погалиш.
„Престани да говориш така. Не насърчавай сексуалните мераци на Мак“ — помисли си Франк.
— Или пък тази лампа — посочи Вини, — която е направена от три цилиндъра от никел, поддържащи абажур от матирано стъкло.
В светлината на свещите и фенерчетата се виждаха мебели, които говореха за преклонението на създателя си пред геометрията — с формата на кръгове, овали, квадрати…
— Понякога мебелите не са удобни на вид, макар че всъщност не е така — каза Вини. — Диванът например, на който е седнал професорът. Облегалката от японския лак изглежда твърда, това впечатление се засилва и от ръбестите странични облегалки. Но те са проектирани като измама, защото меките възглавнички от винил всъщност са много удобни. Нали така, професоре?
— Кармин Даната е можел чудесно да си подремне тук.
— Но не и ти — обади се Джей Ди. — Огледах всички стаи. Къде е трезорът?
Конклин безмълвно отвори уста.
— Изгубил е много кръв — каза Бейлинджър. — Обезводнен е.
Джей Ди извади шише с вода от раницата си и го подхвърли на Франк.
— Смажете му частите.
Мак се изкиска.
Бейлинджър отви капачката и подаде шишето на професора, но той като че ли не го забеляза, затова го приближи до наранените му устни и му помогна да пие. „Ако до два часа не го вкараме в отделението за спешна помощ, ще развие гангрена — помисли си той. Вода капеше от устните на професора и попиваше в брадата му. — Използвай тази възможност“, каза си Бейлинджър, вдигна шишето и жадно пи от топлата вода.
— Къде е трезорът? — настоятелно попита Мак.
Зловещ шепот го накара да се обърне.
— Лунна… река — тихичко си пееше Кора. Тя се поклащаше в унес, сякаш чуваше някаква своя музика, призрачния припев на мелодията, която мъртвият й съпруг бе свирил за нея. Очите й бяха широко отворени, но тя като че ли не виждаше нищо пред себе си. Бейлинджър имаше смущаващото усещане, че тя танцува с някого бавно, гърди до гърди, без да помръдва на милиметър от мястото, където бе застинала. Под трепкащата светлина на свещите по бузите й се стичаха сълзи.
— Тя е твоето гадже — рече Тод на Мак. — Направи нещо и я накарай да млъкне.
Конклин събра сили да се намеси. Бейлинджър забеляза, че раненият мъж се опитва да отвлече вниманието от Кора.
— Трезорът е скрит, това е била идеята. — Професорът се облегна назад върху дивана и притвори очи. — Ако хората са знаели, че тук има трезор, щели са да се питат какво има вътре.
— Къде е скрит? — попита Тод.
Конклин не отговори.
— Ако не знаеш, защо те доведохме тук, мамка му!
— Ще го намерим. Вини, помогни ми.
Бейлинджър усещаше, че похитителите им се изнервят.
И по-рано е бил на такова място, и по-рано е чувствал същото, под чувала, завързан около главата му. „Трябва да продължим да ги караме да си мислят, че сме им от полза“ — рече си той. И бързо се обърна към Мак:
— Дай ми лоста.
— Нямам такова намерение.
Кора продължаваше да си пее тихичко, поклащайки се в унес, сякаш танцуваше с призрак. Празните й очи блуждаеха в полумрака.
— Скитници… — пееше тя с пресекващ глас.
— Тази кучка ми играе по нервите — каза Джей Ди.
— Значи няма да получа лост? — намеси се Бейлинджър, за да привлече вниманието им. — Добре, тогава ще импровизирам.
Той взе един пепелник от неръждаема стомана от масичката, направена от дърво и хром, стисна го със завързаните си ръце и отиде до стената. Обзет от ярост, избута шкафа с книги и с все сила удари мазилката с ръба на пепелника, а шумът заглуши тъжната песен на Кора. От стената падна стилизирана картина на жена с коси, развети от вятъра, в открит спортен автомобил от 20-те години.
— Не! — промълви професорът.
Бейлинджър бавно се придвижваше покрай стената, като продължаваше да я блъска с пепелника. Мазилката се напука. Още една картина се стовари с трясък на пода.
— Оставете златните монети! — каза Вини на Джей Ди, повишавайки глас, за да надвие шума. — Този пепелник, дето той го разбива в момента, беше чисто нов. Можехте да го продадете за хиляда долара. А също и тези две картини, дето паднаха.