Тих тътен премина през сградата.
— С чувал на главата, а? — замисли се Тод.
Бейлинджър кимна.
— И през цялото време на тъмно — добави Мак.
— И след всичко преживяно си наложи да минеш през онези тунели, за да влезеш в хотела, да се изкачиш чак дотук в тъмнината — възкликна Джей Ди. — Трябва да си си припомнил много от случилото се в Ирак.
— На два пъти — с равен глас отвърна Франк.
Тътенът се чу отново.
— Много си издръжлив.
— Не смятам така.
— Ти спаси онзи дългоушко там, спаси и професора.
„Но Бог да ми е на помощ, не можах да спася Рик“, помисли си Бейлинджър.
— Да, истински герой — каза Тод.
Тътенът стана малко по-силен.
— Но ако се опиташ отново да бъдеш герой…
Тод вдигна пистолета, прицели се в Бейлинджър и стреля.
38.
Куршумът изсвистя покрай главата му и се заби в стената зад него.
— Исусе! — възкликна Вини.
— Спокойно, не го уцелих — каза Тод.
— Ушите ми писнаха! — Мак ги притисна с ръце. — За бога, защо не ме предупреди?
И ушите на Бейлинджър пищяха, но не чак толкова, че да не чуе отново онзи тътен.
— Не се прави на герой — рече Тод. — Иначе късметът ти няма да е с теб още дълго.
— Всичко, което искам, е да изляза оттук.
— Ще видим как ще стане. Засега ти си безполезен. Къде е трезорът?
— Какъв е този шум? — попита Мак.
— Ушите ти пищят.
— И аз го чух, някакъв тътен — каза Джей Ди.
— Сигурно е гръмотевица — предположи Бейлинджър.
Всички впериха погледи в тавана.
— Гръмотевица ли? — Вини поклати глава. — Не се предвиждат гръмотевични бури. Само превалявания в края на деня. Професорът каза… — Гласът на Вини секна. — Професоре?
Никакъв отговор.
— Професоре? — Вини тръгна към дивана.
— Остави лоста на пода, преди да се приближиш до нас! — предупреди го Тод и насочи пистолета към него.
Вини пусна лоста и прекоси стаята. Мина покрай Кора, която все така беше в шок и продължаваше да си тананика, и стигна до професора, който бе облегнал глава назад със затворени очи.
Вини го побутна.
— Казахте ни, че според прогнозата за времето към края на деня ще има превалявания.
Очите на Конклин останаха затворени.
— Излъгах — уморено изрече той. — Следващата седмица идват от Службата за спасяване на имущество. Исках всички да ми помогнете тази вечер да проуча сградата. — Професорът въздъхна. — Утре вечер, след като покажехме на Франк как да влезе в сградата и в трезора… — Конклин отново си пое дъх. — Той трябваше да се върне и да вземе толкова монети, колкото може да носи. Тази вечер и утре. Именно тогава трябваше да се случи.
— Каква гадост!
— Бях преценил, че ще излезем оттук, преди да започне бурята. — Брадатото лице на професора бе изкривено от разкаяние. — Явно съм сгрешил.