— Проверете спалнята, банята и дрешника! — извика Тод. После изведнъж се обърна и насочи пистолета си към Бейлинджър. — Ти няма да ходиш никъде.
— Точно в момента предпочитам да съм с вас.
Бейлинджър грабна един чук от купчината предмети, изсипани от една раница. Влезе в открития коридор, угаси лампата си, за да се скрие, и застана близо до стълбището, ослушвайки се за нечии стъпки. Но вместо това чуваше ударите на собственото си сърце и гръмотевиците, които отекваха между стените на сградата.
Усети, че Кора и Вини са до него със загасени лампи. Погледна към Аманда, която се бе свила трепереща във всекидневната. Скимтейки, тя продължаваше да произнася името на Рони.
— Кора, ти трябва да останеш с нея. Опитай се да я успокоиш.
Кора избърса сълзите от лицето си.
— Приличам ли ти на човек, който може да успокои някого?
Но въпреки това отиде при Аманда.
Докосна ръката й и тихо й заговори. Франк насочи вниманието си към обгърнатото в сумрак спираловидно стълбище. Чувстваше, че там, долу, има някой, който ги наблюдава.
— Той не е в дрешника. Няма го в спалнята и в банята — каза Тод, като се върна заедно с Мак и Джей Ди.
Мак грабна едно шише с вода от пода и я изпи половината.
— Може да ни се наложи да разпределим на дажби останалата вода — рече Бейлинджър.
— На дажби ли? — озъби се Тод.
— Аз трябва да… да се облекча — обади се Аманда.
— И аз — добави Кора.
— Какво ви пречи?
— Вие взехте шишетата, които използвахме за…
— Идете в банята. Няма да можете да пуснете водата, но какво от това?
— Не искам да оставам там сама.
— Аз ще дойда с теб! — ухили се Мак.
— Не, аз ще ги придружа — каза Вини. Той включи миньорската си лампа и направи жест на жените да го последват. — Ще ви чакам точно пред вратата.
Кора прегърна Аманда и я поведе към банята.
Бейлинджър забеляза как Мак не откъсва поглед от прозряната нощница на Аманда. Двете жени и Вини изчезнаха в тъмнината.
— Е, Франк, а сега какво ще правим? — попита Тод. — Някакви предложения?
— Използвай мобилния си телефон и се обади на полицията.
— Не си ли спомняш, че местната служба на 911 не отговаря? А за да се свържеш с ченгетата, ще трябва дълго да чакаш.
— Тогава позвъни в полицията на някой друг град.
— Да бе! Точно така. И вместо шантавия Рони, ще обвинят нас в убийството на твоето приятелче. Да не споменаваме за отвличането ви. Защо ли ми се струва, че имаме повече шансове срещу Рони?
— Не и досега.
— Защото не бяхме организирани допреди малко. Не знаехме с кого си имаме работа.
— И все още не знаете.
— Ще разберем, когато жената се върне и измъкнем някаква информация от нея.
Джей Ди взе една празна раница и влезе в трезора.
— Ама че вони тук.
Той започна да насипва монети в раницата. Чуваше се как тихо подрънкват.
— Имам още едно предложение — рече Бейлинджър. „Продължавай да ги караш да си мислят, че сме заедно“, каза си той. — Колекционерите няма да платят седемстотин долара за монета, по която има драскотини. Тези монети са идеални, а в момента той направо ги съсипва.
— Хей, задник такъв — извика Тод. — По-внимателно с монетите. Не ги драскай. Използвай таблите, пъхай ги заедно с тях. — После се обърна към Бейлинджър: — Преди малко бях объркан, трябваше да помисля, но сега всичко е наред. С нашите очила за нощно виждане ще издебнем Рони, преди той да ни забележи.
— А не ти ли е идвало наум, че и той може да има такива очила?
Тод се намръщи, татуировките му пак се раздвижиха. Шумът от стъпки го накара да се обърне към Вини, Кора и Аманда, които се връщаха.
— Разкажи ни за Рони — настоя той.
Лицето на Аманда се изопна.
— Той… — Жената прехапа устни, разтърсена от спомените, но си наложи да продължи: — Работя в една книжарница в Манхатън. Рони дойде при мен два-три пъти, държеше се приятелски. — Тя скръсти ръце на гърдите си. — Трябва да ме е проследил по пътя до дома в Бруклин, за да реши къде да паркира колата си и къде да се скрие. Няколко дни по-рано моят приятел се изнесе. Живеех сама в апартамента — нещо, което не можех да си позволя. Така се притеснявах за плащането на наема, че не забелязвах нищо, докато слизах от метрото и вървях към къщи.
— Кога се случи това? — попита Мак.
— Нямам представа. — Аманда потръпна. — Коя дата е днес?