— Разбира се. Всеки етаж по-надолу е по-голям и по-широк от предишния. За да може да подслушва, Карлайл е трябвало да удължава коридорите, та да минават покрай всички стаи.
— Все по-дълги и по-дълги… — продължаваше напевно Тод. — Най-накрая стигнахме дъното.
— Вини — рече Бейлинджър, — ти, Кора и Аманда му вземете раницата. Изсипете монетите. Натъпчете в нея колкото е възможно повече от снаряжението. Останалата част ще носим на ръце.
— Но нямаше врата — каза Тод. — Не можахме да открием врата. — Лицето му беше така изцапано с кръв, че татуировките почти не се виждаха. — Колкото и да търсехме, не можахме да намерим изход. Изтичахме чак до другия край на коридора, беше направо безкраен! И пак не успяхме да намерим врата. Но открихме нещо друго.
— Какво? — попита Бейлинджър.
— Труп.
Аманда изхлипа.
— Била е мъртва от дълго време — каза Тод.
— Тя ли?
— Трупът беше облечен с рокля. Старомодна рокля. Но жената изглеждаше като мумия. Ето от колко време е била мъртва! Беше изцяло изсушена, а очните й кухини — празни. С тези очила виждам в зелено, но ми се струва, че косата й беше руса. Като нейната. — Тод посочи Аманда. — Седеше в един ъгъл, сякаш е изтичала там, уморила се е, седнала е да си почине и повече не се е събудила. Дори чантичката лежеше на коленете й.
Аманда отново изхлипа.
— Изтичахме обратно до стълбището. Мак така се паникьоса, че вдигна лоста, за да се опита да пробие дупка в стената и да се измъкнем през нея. Но преди да успее да замахне, някой заудря от другата страна.
— Рони е бил! — простена Аманда.
— Стената потрепери, стрелях там, откъдето идваше звукът. После тропането се премести и аз отново стрелях в него. Изведнъж то се чуваше по цялата стена, а аз стрелях ли, стрелях. Мак и Джей Ди изтичаха нагоре по стълбите, аз ги последвах. Завой след завой. Въртяхме се в кръг. Някъде отгоре чух писък. Мак падна към мен. Краката му бяха отрязани. Кръвта му шуртеше. Той падна в пространството между стълбите и перилата. „Какво го преряза?“, изкрещя Джей Ди. Не успях да отвърна нищо. „Да вървим към стаята с трезора! — завика Джей Ди. — Поне знаем как да излезем от нея!“ Той затича нагоре по стълбите. Но изведнъж се строполи. И неговите крака бяха отрязани. Кръвта му бликна. Помислих, че съм си изгубил ума. Исках да бягам, но си казах, че трябва да забавя ход, за да открия какво има на стълбите. Тръгнах много бавно нагоре, като размахвах пистолета пред себе си, и точно тогава я докоснах.
— Какво докосна?
— Една тел, опъната през стълбите. Стегната, тънка, дори с очилата едва можех да я забележа. Добре че я докоснах с пистолета. След това я допрях с пръст. Господи, беше толкова остра, че трябваше само мъничко да помръдна, за да ми пререже пръста!
— Тел като бръснач — каза Бейлинджър.
— Може и наистина да съм си изгубил ума. Промуших се под телта. Започнах да се изкачвам бавно по стълбите, като размахвах пистолета пред себе си, за да не попадна на друга тел.
— Оставил си Мак и Джей Ди живи долу?
— При подобен кръвоизлив едва ли са останали живи още дълго.
Откъм дъното на стълбищната шахта долетя писък.
— Както изглежда, някой от тях все още е жив — каза Франк.
Чу се още един писък.
— Всички сме си изгубили ума — проплака Кора.
— Но как е могъл Рони…
— Последвал ви е по стълбите — отвърна Бейлинджър.
— Бил е зад нас? — Тод го погледна стреснато.
— Когато сте стигнали долу, той е опънал телта над вас. След това е използвал скрита врата, за да влезе в централната част на хотела. Блъскал е по стената, за да ви накара да се паникьосате и да изтичате обратно по стълбите.
Тод извади мобилния си телефон.
— Какво правиш? — попита го Вини.
— Обаждам се на брат ми в Атлантик Сити. Той ще съобщи на полицията. Ще намери помощ.
— Най-накрая реши, че е по-добре да отидеш в затвора, отколкото да се изправиш срещу Рони, така ли? — с презрение попита Кора.
— Брат ми ще ме спаси. — Тод набра номера и притисна телефона до ухото си. — Брат ми ще доведе ченгетата тук. — Заслуша се и простена: — О, не, не!
— Какво стана?
Над покрива отекна гръм.
— Няма връзка! — каза Тод. — Тая шибана буря пречи на връзката!
— Май трябваше да се обадиш малко по-рано, а? — подхвърли Вини с пламнало от гняв лице. — Сега трябва да те завържем с лейкопласта за тоя стол и да оставим Рони да прави с теб каквото си иска.