— Но няма да го направите. — Тод ги изгледа уплашено.
— Сигурен ли си? Смяташ, че не съм достатъчно вбесен ли?
— Не можеш да си го позволиш, сега сме дружки — отчаяно промълви Тод. — Не загряваш ли? Трябва да се държим един за друг. Имате нужда от помощ.
— Франк, натъпкахме каквото можахме от снаряжението в раницата — рече Вини. — Останалото закачихме на коланите си. Открих и папката с полицейските доклади в един джоб. Сигурно не са знаели, че е там, иначе щяха да изхвърлят и нея. Искаш ли сувенир? — Вини му подаде една монета.
Бейлинджър я взе в ръка, усещайки тежестта й, дебелината й, идеалните й ръбове. От едната й страна беше изобразен величествен орел. От другата — Статуята на свободата. Златото сияеше. Пишеше: ДВАДЕСЕТ ДОЛАРА. НА БОГ СЕ УПОВАВАМЕ.
— Това е страхотна дума: сувенир. Означава, че може и да доживеем да си я спомняме. Има надежда. — Франк целуна монетата и я пъхна в джоба си. — Може би ще ми донесе късмет.
— Това снаряжение оставихме за теб — посочи Кора.
Той си сложи колана. Закачи на него един радиотелефон, чука и шише с вода.
— Къде е лостът?
— Казах ти, че беше у Мак — отвърна Тод.
— Проклетник! — Бейлинджър огледа газомерите и ги остави. Това вече беше излишен лукс. — Ето и още нещо, което можем да зарежем. — Той посочи захвърления на пода воден пистолет.
— Дай го на мен — каза Кора и го поднесе към лицето си, сякаш се надяваше, че по него са се запазили следи от мъртвия й съпруг. Но сбърчи лице от мириса на оцет.
Аманда изглеждаше премръзнала.
— Ето, вземи моята винтяга. — Вини наметна раменете й.
Тя я облече върху нощницата си, поглеждайки го с благодарност. Винтягата беше достатъчно дълга и покриваше бедрата й.
— Готови ли сме? — попита Франк.
— За какво? — отвърна Тод. — Не виждам какво можем да направим.
— Имаме едно предимство.
— Предимство ли? За какво говориш?
— За мезонета. — Бейлинджър вдигна защитната си каска от мястото, където Тод я беше захвърлил. Щракна ключа, но миньорската лампа не светна. — Задник такъв, счупил си я!
— Мезонет ли? — с отвращение изрече Тод.
— Аз не мога. — Аманда потръпна. — Точно там ме води Рони.
— Има и други скрити стълби, сигурен съм в това — каза Бейлинджър, като разглеждаше с огорчение безполезната миньорска лампа. — Водят до мезонета, Рони не може да ги пази всичките. Дано успеем да открием стълбище, което извежда навън, преди той да усети, че ни няма.
— А може да открием и такова, което да ни заведе право при него — каза Тод.
— Ако действаме по твоя начин, той знае къде сме и ще дойде за нас.
— Имаме пистолет.
— Само с тринайсет патрона — благодарение на теб. А ти откъде знаеш, че и Рони няма пистолет?
Тод замълча.
— Трябва да изхвърлиш тези монети. — Франк посочи издутите му джобове. — Тази тежест ще те забави.
— Да изхвърля толкова много пари! — изуми се Тод.
— Вини и Кора имат миньорски лампи. Къде ти е фенерчето?
— Изгубих го.
— Страхотно. Значи остава само това фенерче. Мак или Джей Ди са го оставили, за да може да носят повече монети. — Вини посочи фенерчето, закачено на колана му.
— Нямаме достатъчно светлина. Най-добре е да изгасите тези свещи и да ги вземем със себе си — каза Бейлинджър. — Или пък… — Той се обърна към обезглавеното тяло на професора.
Когато беше завързан за стола, бе си казал, че не би могло да му се случи нищо по-кошмарно от това. Но ето че отново сгреши. Сега нещата станаха по-ужасни. Винаги ставаха по-ужасни. И онова, което му предстоеше да направи, го доказваше.
Бейлинджър погледна към трупа на професора върху дивана. Лампата му продължаваше да свети през прогизналия от кръв чаршаф. Изпълнен с отвращение, той повдигна края на платното и пъхна ръка отдолу. Треперещите му пръсти докоснаха брадата на професора. Стиснал очи, той разкопча опипом каишката и свали защитната каска, усещайки как главата се наклони на една страна. Измъкна каската изпод чаршафа и едва не се разплака при вида на кръвта по нея.
— Съжалявам, Боб — каза Франк. — Толкова много съжалявам. — Сложи каската с лампата на главата си и усети как цялото му тяло изтръпна. — Да вървим.
45.
След като огледа предпазливо стълбищната шахта надолу, Бейлинджър започна да се изкачва към мезонета. Чуваше зад себе си стъпките на останалите, които го следваха по металните стъпала. Тъкмо се канеше да отвори един капак на тавана, когато Аманда каза: