Следващата врата водеше към нова част. Пред Бейлинджър се разкри кухня в стила на 60-те години, като хладилникът и печката бяха в модерния за времето авокадовозелен цвят. Разбира се, помисли си той. Рони е могъл собственоръчно да внесе тук видео- и аудиоапаратура, без да бъде забелязан. Но внасянето на нов хладилник и нова печка би привлякло внимание. Дори умивалникът беше зелен. Цяла редица луксозни медни тенджери и тигани висяха на куки от тавана.
Същият капак на пода.
Този шизофреничен мотив се повтаряше и в следващата стая. Когато Бейлинджър щракна ключа на лампата, отново се пренесе в 1901 година: пред него изникна викторианска трапезария.
Още един капак на пода, съвсем като останалите. Още окуляри на стената.
Нова врата вдясно, друга част. Лампата над главата му разкри примитивни уреди за фитнес, ранна версия на фитнес пътечка и стационарен велосипед. Бейлинджър си представи как Карлайл спортува тук, опитвайки се да постигне тонус и издръжливост, които наред със стероидите и витаминните добавки да му помогнат да се бори с кръвоизливите. Но тежките гири в ъгъла сигурно бяха на Рони, а не на Карлайл. Напрежението от вдигането на гирите по-скоро би причинило кръвоизливи, отколкото да помогне за предотвратяването им.
Там, където очакваше да намери капак на пода, снабден с резе и жица, той видя малка кабина с врата. До вратата имаше бутон. Асансьор. Насочвайки пистолета, Франк отвори вратата и зад нея откри месингова решетка и тъмна шахта.
Затвори вратата и я подпря с гирите. После забърза към последната част, където го очакваше Вини с разтревожен вид. Беше влязъл тук от спалнята и бе светнал лампата. Кора, Аманда и Тод се появиха след него точно когато той зърна още един капак в пода, снабден с резе и жица. Но този път беше различно — пред него изникна примитивен медицински кабинет. Остъклен шкаф, пълен с лекарства. Инжекции, кушетка за прегледи, стойки от неръждаема стомана с куки, на които са били закачени банки с кръв за преливане, свързани с игла. Дали е била забивана в наранената ръка на Карлайл? Сигурно е изпитвал безумно отчаяние. Как да спреш кървенето на хемофилик, след като си му забил игла в ръката, за да се вкара лекарство, с което да се предотврати кървенето?
— Всички капаци в пода вече са заключени — каза Бейлинджър.
— Спечелихме малко време — рече Вини, — но е по-добре да намерим начин да прекъснем връзката на тези експлозиви. Рони може да ги възпламени дистанционно.
Всички гледаха Бейлинджър и чакаха да им даде наставления.
Той се почувства безпомощен.
— Когато бях рейнджър, експлозивите не бяха по моята специалност.
— Но трябва да си преминал някакво обучение — каза Аманда.
— Не е достатъчно.
Франк отиде до металната кутия.
— Защо капаците на прозорците са толкова малки? — усъмни се Тод.
— Карлайл е страдал от агорафобия — отвърна Вини. — Откритите пространства са го ужасявали. Никога не е излизал от хотела.
„Освен веднъж“, помисли си Бейлинджър, спомняйки си, че старецът се е застрелял на плажа.
— Можел да понесе да гледа само през малки прозорци — каза Кора.
— Ама че смахната работа. — Тод помести няколко ампули, за да ги разгледа. — Никога не съм виждал такива.
— Това са химически вещества, предизвикващи съсирване на кръвта — обясни Вини.
— Не, това е морфин. Обичал ли е да си инжектира наркотици?
— Морфинът му е трябвал за болките, когато не е могъл да спре кръвта.
— Е, сега знам всичко. Но на ампулата пише, че морфинът е от 1971 година. — Тод явно се изкушаваше да я прибере в джоба си, ала размисли. — Наркотикът сигурно не действа, вероятно вече се е превърнал в отрова.
Бейлинджър свали ципа на винтягата си и пъхна пистолета в кобура под мишницата си. Коленичи и огледа жиците, свързани с лоста на капака в пода.
— Може би ще предпочетете да отидете в някоя друга стая, докато се справя с това.
Никой не помръдна.
Освен Тод.
— Май само аз имам достатъчно мозък да си намеря прикритие.
Той влезе в спалнята.
— Предполагам, че ако това нещо избухне, няма да има значение къде се намираме — въздъхна Кора.
Вини коленичи до Франк.
— Освен това как да ти помогнем, като не виждаме какво правиш?
Бейлинджър ги погледна с благодарност, след това затаи дъх и много бавно и внимателно издърпа жиците от контактите върху лоста. Въздъхна и предпазливо повдигна капака на кутията.