Те надничаха над рамото му.
— Пластичен експлозив. — Франк се стараеше гласът му да звучи спокойно. — Детонаторът е пъхнат в него.
— Това, дето прилича на къс молив, детонаторът ли е? — попита Кора.
— Да, към него е прикачено някакво електронно устройство. Когато капакът се вдигне, лостът щраква и свързва тези жици с други две. Това затваря захранваната с батерия верига и включва детонатора.
— Възможно ли е електронното устройство да бъде активирано дистанционно? — попита Вини.
— Не знам. Устройството може и така да е програмирано, че да гръмне, ако някой пререже жиците. Най-простата тактика е… — Бейлинджър си наложи да се успокои. — … да измъкнеш детонатора от блокчето експлозив.
— А може и движението да го задейства — предположи Вини.
— Е, тогава ни остава да чакаме дали Рони няма да възпламени тези бомби от разстояние.
— Значи, ако го направим, ще хвръкнем във въздуха, ако не го направим — също! — обобщи Вини.
— Ще хвръкнем и още как! — рече Аманда.
Бейлинджър избърса потта от челото си. Пъхна ръка в металната кутия, после се поколеба и свали ръкавиците си. Отново посегна към кутията. В този миг проеча гръмотевица и го накара да трепне. Като се стараеше да овладее треперещите си пръсти, той много внимателно измъкна детонатора. После извади блокчето експлозив от кутията — на пипане беше като маджун. Постави го на известно разстояние.
Вини отстъпи назад.
— Не е ли опасно да го местиш?
— Искаш да кажеш, че е нещо като нитроглицерин и при най-слабия удар може да гръмне? Не. — Бейлинджър избърса потните си длани в панталоните. — Пластичният експлозив е стабилен. Можеш да го удариш с чук, да го блъснеш в стената, да доближиш до него запалена клечка кибрит. Няма да избухне, ако липсва предварителна експлозия с достатъчно топлина, за да свърши работата. — Той посочи блокчето, което бе поставил настрани. — В момента то е едно от най-малко опасните неща в този хотел.
— Това не ме окуражава особено — въздъхна Кора.
— Остават още шест — рече Бейлинджър уморено. — Ако Рони може да задейства тези неща чрез дистанционно управление, само детонаторите ще избухнат. Но и те не са съвсем безопасни, стойте по-надалече.
Той се отправи тревожно към спалнята, за да обезвреди и останалите експлозиви.
— В стаята с гимнастическите уреди има асансьор — каза Бейлинджър на Аманда. — Работи ли?
— Не знам.
— Кора, ти каза, че не си могла да намериш ключове за някои от стаите.
— Да, за мезонета, за апартамента на Даната и за стаите от триста двайсет и осма до шестстотин двайсет и осма. Те са една над друга.
— Струва ми се, че знам какво има зад вратите им. Шахтата за частния асансьор на Карлайл.
— Сигурно е възможно някой да види отвън всички тези светлини. Може би ще дойдат да ни помогнат — рече Вини.
— Не — каза Аманда. — Никой не може да види светлините. Рони все се хвалеше, че целият хотел е напълно затъмнен.
Бейлинджър изруга и побърза да отиде до капака в пода на спалнята.
— Наблюдавах как го правиш — каза му Вини. — Ще поработя с някои от другите кутии.
— Но бавно и внимателно.
— Бъди сигурен.
— Тод? — извика Франк.
— Аз съм в стаята за наблюдение, следя мониторите!
Бейлинджър надникна зад вратата в другия край на спалнята. На цяла редица от екрани за наблюдение на тъмно се виждаха образи, оцветени в зелено.
Тод така се беше съсредоточил, че татуировките по лицето му не помръдваха.
— Може да успеем да видим с какво се занимава този психопат.
Екраните на горния ред показваха фасадата на хотела от различни ъгли, но дъждът беше толкова силен, че Бейлинджър едва различи външните стени и металните капаци на прозорците. На по-долната редица екрани се виждаха части от тъмния интериор на хотела — фоайето, сриналото се стълбище, аварийната стълба. И сервизното помещение, където една скрита камера бе насочена към вратата, през която бяха преминали след излизането от тунела. Тя беше отворена, което потвърди подозрението на Бейлинджър, че групата на Тод я е оставила така, преди да ги последва.
— Досега видях само плъхове, една птица и една котка изрод с три задни крака — рече Тод.
Бейлинджър не разпозна една вътрешна част на хотела — изоставено гаражно помещение, където камерата бе насочена към метална врата.