— Трябва да го намерим.
Бейлинджър започна да измъква чекмеджета на бюрото и да ги преравя. Кора претърси дрешника, Вини — под леглото.
— Ще проверя и в медицинския кабинет — каза Кора.
— Аз поемам стаята за фитнес — рече Франк. — Вини, ти се заеми с…
— Почакайте малко. — Вини впери поглед нагоре. Стъпи върху натруфената покривка на леглото, протегна се и погледна какво има над балдахина. — Ето го, намерих го.
Аманда едва не припадна, когато той слезе долу с металния обръч и кутията, прикрепена към него.
Бейлинджър дръпна капака й, но не можа да го отвори.
— Запечатан е.
— Виждам го! — извика в този миг Тод.
— Какво? — Бейлинджър рязко се обърна към стаята за наблюдение.
— Тоя кучи син ми маха на един от екраните.
48.
Бейлинджър се втурна към стаята за наблюдение, останалите го последваха. На десния монитор в дъното, оцветен в зелено от камерата за нощно виждане, един висок и слаб мъж с противно лице им махаше. Безмълвно им казваше или „здравейте“, или „довиждане“. Аманда се разплака от ужас.
Изглеждаше, че има противно лице. Но бе трудно да се определи, защото очите му бяха скрити зад очила за нощно виждане. За разлика от тези, които висяха на врата на Тод, неговите бяха с аеродинамична форма, елегантни, последна дума на високите технологии.
Имаше слабо изразена брадичка, тънък нос и тънки устни. При гладката му на вид кожа бръчките по челото и около устата му изглеждаха като нарисувани. Прошарената му коса бе оредяла. Носеше тъмен костюм, бяла риза и консервативна вратовръзка на райета.
— Винаги се облича така — каза Аманда. — Никога не си сваля палтото, нито разхлабва вратовръзката си.
— Познах го! — извика Франк.
— Какво?
Той се обърна към Кора и Вини.
— Професорът ни го описа, спомняте ли си? С непроницаемо изражение, тип бюрократ. Над петдесетгодишен, с безизразно лице.
— Управителят на тръста на Карлайл! — стреснато възкликна Вини.
— Говорих с него няколко пъти след изчезването на жена ми. Тоя кучи син ми каза, че Даян е прекарала един час в офиса му в деня, когато изчезна. Показа ми името й, записано в книгата за уговорени срещи — в единайсет сутринта. След това имал уговорка за обяд и не знаел накъде е тръгнала. Но името, с което ми се представи, не беше Рони, а Уолтър Харигън.
— А защо не Уолтър Карлайл? — попита Кора. — Нали претендира, че е негов син.
— Използва различни имена! — рече Вини. — Кой всъщност е той?
От монитора Рони им посочи нещо зад себе си. Когато се отмести, Бейлинджър видя, че той се намира в сервизното помещение и че вратата към тунела е затворена.
— Какви са тези неща, мамка му! — извика Тод.
Пред вратата имаше метален цилиндър, наподобяващ кислородна бутилка, каквато носят водолазите. Беше сложена върху количка. Тънък маркуч беше прикрепен към количката, а от другия му край висеше къса пръчка с дръжка. До тях — маска с дебело стъкло.
Бейлинджър усети, че нозете му се подкосяват.
— Инструменти на заварчик! Бог да ни е на помощ, той е заварил вратата! Вече няма начин да излезем навън.
После впери поглед в металната кутия, която държеше в ръцете си. Докато наблюдаваше монитора, той яростно беше дърпал капака, но явно бе запечатан здраво. Опасяваше се, че всеки момент Рони може да ги взриви дистанционно.
— Трябва да се отървем от това! — Бейлинджър се втурна към капака на пода. — Кора, освободи резето! — Както държеше обръча с лявата си ръка, той измъкна пистолета с дясната. — Отвори капака! Може би това е трик. Може би гледаме видео, а самият Рони всъщност ни чака под този капак. — Бейлинджър се прицели. — Ако е така, ще го пратя в ада. Вини, насочи фенерчето си към отвора. Готови? Кора, отвори!
Тя вдигна капака. Фенерчето на Вини освети още една спираловидна стълба в тъмнината. Франк се пресегна под витите перила и пусна обръча с кутията, който се затъркаля надолу, дрънчейки върху метала.
Кора затръшна капака и го заключи, а Бейлинджър отскочи назад.
— Копелето прави нещо друго — обади се в този момент Тод.
Бейлинджър се обърна към монитора. Рони продължаваше да им демонстрира безизразната си усмивка, докато сочеше нещо неясно върху стената встрани от себе си.
— Какво е това на пода? — попита Вини.
— Движи се! — изуми се Тод.
— Придошла вода от бурята — досети се Кора.
Рони прецапа през водата и стигна до предмета на стената, който беше толкова встрани, че камерата едва можеше да го покаже. Имаше дръжка.