Бейлинджър тихо влезе в кухнята, извади пистолета си и го насочи към капака на пода. Вини го вдигна, но единственото нещо, което видяха на светлината на лампите, беше още едно стълбище.
51.
Бейлинджър пръв тръгна надолу. Трябваше да слиза бавно, защото с пистолета в протегнатата си ръка проверяваше дали пред него не е опъната остра тел. Следваха завой след завой, въртящите се светлини на миньорските лампи ги замайваха. Стълбищната шахта усилваше шума на бурята. Когато наближиха петия етаж, Бейлинджър чу шуртенето на прииждаща вода. И тогава проумя, че шумът не е от дъжда навън. Светлината на лампата му се отрази в буйния поток, който се носеше по един коридор.
Блясъкът на светкавица разкри огромна дупка в покрива. Водата от горните етажи се събираше и се изливате в нея, сетне с грохот се стичаше надолу в шахтата. Изведнъж на светлината на лампата си Франк видя някакъв предмет, който се носеше по коридора. Труп! Аманда изпищя. Беше изсъхнал труп на жена. Облечена, държаща чантичката си в ръка, руса… Даян? Бейлинджър се взря ужасен, но преди да я огледа по-добре, водният поток я отнесе в стълбищната шахта и жената изчезна в бучащата тъма.
Бейлинджър разбра, че оттук няма да могат да излязат. Подозираше, че Рони беше от другата страна на стената и се готвеше да стреля с ловната си пушка. Направи знак на Аманда и Вини да се изтеглят обратно към мезонета. Двамата с готовност го послушаха и той ги последва, докато с мъка всички се провряха през отворения капак. И се отпуснаха задъхани на кухненския под в полумрака.
— Ще опитаме през друго стълбище — промълви Аманда.
— Може би — уморено каза Вини. Той бавно повдигна глава. — Или може би няма нужда да правим нищо.
— Какво искаш да кажеш? — ядоса се Франк.
— Професорът е оставил плик на един колега. Ако не му се обади до девет часа тази сутрин, колегата трябва да отвори плика и да уведоми полицията къде да ни намери.
Бяха толкова близо до външната стена, че плющенето на дъжда заглушаваше тихите им гласове.
— Не — каза Бейлинджър. — Боб не е оставил бележка.
Вини го изгледа невярващо.
— След като го уволниха, Боб загуби доверие в хората от неговия факултет. Той предполагаше, че колегата ще отвори плика и ще покаже бележката на декана, за да демонстрира лоялност. Боб се страхуваше, че всички ще бъдем арестувани.
Вини се опита да предложи друг план:
— Хората от Службата за спасяване на имущество идват в понеделник. Трябва само да изчакаме един ден.
— Рони може да ни уреди куп изненади, ако му дадем толкова много време. Казах ви и по-рано: ако бездействаме, губим.
— Тогава какво ще правим?
От радиотелефоните се чу пращене.
— Той се опитва да ме накара да говоря — прошепна Бейлинджър. — Надява се, че като чуе гласа ми, ще знае в коя посока да стреля.
— А ако стане обратното? — промълви Аманда. — Ти също можеш да стреляш по посока на гласа му.
Изведнъж Бейлинджър се замисли.
— Кажи ми, това копеле излъга ли, когато каза, че не те е насилвал?
— Никога не ме е докосвал — отвърна Аманда, потръпвайки. — Винаги демонстрираше някаква ужасяваща учтивост. Имах чувството, че у него се трупа и напира нещо, с което се бореше. Но последния път, когато го видях, ми донесе нощницата и престана да бъде любезен. Крещеше. Хвърляше разни неща. Нарече ме кучка и курва. Имах усещането, че ме мрази, защото е възбуден.
От радиотелефоните отново се чуваше пращене. Франк изключи радиотелефона на Вини, след това намали звука на своя, приближи го до устните си, натисна бутона за връзка и каза тихо:
— Не разбирам защо използваш различни имена, Рони. Защо се наричаш Уолтър? Фамилното ти име Харигън ли е? — Бейлинджър не смееше да остане прекалено дълго на едно място. Премести се в трапезарията. И отново прошепна: — Рони, как е фамилното ти име?
Не последва никакъв отговор. Но след малко гласът отвърна:
— Карлайл.
Аманда и Вини клекнаха на пода, опитвайки се да определят дали гласът не идва някъде под тях.
— Не е вярно — прошепна Бейлинджър. — Карлайл не е имал деца.