— Той е моят баща.
Продължавайки да се движи, Франк предпазливо влезе в стаята с гимнастическите уреди, където отворената врата на асансьора бе подпряна с гири.
— Не — каза Бейлинджър. — Той не ти е баща.
— Държеше се като такъв.
— Не е същото.
— Понякога това е всичко, което имаш.
— Ами ти? — попита Бейлинджър. — Ти държеше ли се като добър син?
Той угаси миньорската си лампа, преди да влезе в осветения със свещи медицински кабинет. Аманда и Вини го последваха. Видът на двата трупа ги накара да изтръпнат.
— Движиш се предпазливо — каза гласът, — но свещите реагират на раздвижването на въздуха. През дупките виждам как трепкат пламъчетата.
Изведнъж Бейлинджър проумя, че Рони стои точно под него. Едва успя да отскочи назад и тресна изстрел, който проби пода на мястото, където бе стоял преди малко.
Франк се прицели в дупката и понечи да стреля, но реши, че Рони иска от него да направи точно това, за да изхаби патроните си за една илюзорна мишена.
— Обезвреди ли експлозивите? — попита гласът от радиотелефона. — Предполагам, че един бивш рейнджър може да се справи с такова нещо.
Бейлинджър беше шокиран.
— Чудиш се откъде знам за миналото ти? — попита гласът. — Още първия път, когато дойде в офиса ми, за да ме разпитваш, разбрах, че си опасен. Щом се появи отново, вече имах куп информация за теб. Какво безобразие е тоя Синдром на войната в Залива! Е, поне имаше кой да се грижи за теб. Жена ти показа колко ти е предана.
Споменаването на Даян потресе Бейлинджър. Сякаш някой изневиделица го удари с юмрук в корема. Но гневът измести болката и объркването. Той се прицели в мястото, откъдето според него идваше гласът. С цялото си сърце искаше да стреля. „Не! — каза си. — Не, докато не си сигурен. Не позволявай на това копеле да те предизвиква да правиш грешки“.
Отчаянието се прокрадна в душата му. „Лампите — помисли си той. — Ние ги угасихме, за да не може Рони да ни види през дупките в пода. Но не можем да излезем от тази сграда, без да ги използваме. А той има очила за нощно виждане“.
Но постепенно проумя какво бе необходимо да се направи.
Привика Аманда и Вини в другата стая.
— Трябва да му отвлечете вниманието от мен — тихо им каза Франк. — Вини, стрелял ли си някога?
— Не.
— Дръж пистолета с двете ръце, ето така. — Бейлинджър сви пръстите на дясната ръка на Вини около дръжката на пистолета си. След това направи същото с лявата му ръка, като пръстите се срещнаха. — Прицели се над цевта. Дръж здраво, защото пистолетът ще отскочи назад, като стреляш. Стреснеш ли се, ще го изпуснеш.
— Кога да стрелям?
— Върни се в медицинския кабинет. Преброй до петдесет. После включи радиотелефона си. Увеличи звука. Сложи го на пода и се дръпни назад. Моят глас ще отвлече вниманието му. Когато той стреля, стреляй и ти в отговор. Няма да го улучиш, но това е без значение. Просто гледай той да не улучи теб. Не искам да го правиш, но нямаме друг изход.
— Защо е всичко това?
— Аз ще се опитам да взема другите очила за нощно виждане.
Вини кимна, но Бейлинджър не знаеше дали ще се справи.
— Аманда, заключи капака след мен. Ще го отвориш само когато чуеш две почуквания, след това три, след това едно. Ще можеш ли да го запомниш? Две, три, едно — нареждаше шепнешком Франк.
— Ще запомня.
— Вини, секунди след първия изстрел хвърли нещо на пода в стаята за фитнес. Гледай да си далече от мястото. Опитай се да го накараш да стреля пак. След това стреляй в отговор и иди в друга стая. Продължавай да му отвличаш вниманието. Но всеки път стреляй само по веднъж. Патроните ни трябват. Ще можеш ли да го направиш?
— Нямам друг избор.
— Ако успея да взема тези очила за нощно виждане, ще имаме много възможности за избор. — Бейлинджър се надяваше, че гласът му звучи убедително.
След като бяха далеч от дупките в пода на медицинския кабинет, те можеха спокойно да включат миньорските си лампи. Бейлинджър тихо прекоси кухнята, библиотеката стаята за наблюдение и най-накрая стигна до спалнята. Впери поглед в заключения капак. Знаеше, че вратата към апартамента на Даната оставаше барикадирана, за да не може Рони да влезе и да стреля по всеки, който се опита да слезе по стълбите.
Но дали той вече не беше я отворил?
Бейлинджър взе пистолета от Вини, а след това направи знак на Аманда да отключи и отвори капака. Насочи оръжието, когато светлината на миньорската му лампа прониза мрака на стълбищната шахта. Нямаше никой. Дишайки по-спокойно, той върна пистолета на Вини.