— Започвай да броиш до петдесет.
Той се спусна по стълбището и направи знак на Аманда да затвори капака. Когато я чу да го заключва над главата му, изпита ужасното усещане, че слиза в ада.
52.
Мирисът от кръвта на професора изпълваше открития коридор и всекидневната на Даната. Бейлинджър броеше секундите точно както Вини: три, четири, пет… Усещайки как тъмнината го притиска, той пропълзя по-надолу. Мебелите стояха все така струпани пред вратата и това мъничко го окуражи. Откачи чука от колана си и тръгна да слиза от шестия етаж към петия. Отправи се към тайния коридор, като размахваше чука пред себе си, проверявайки за опъната остра тел. Ослуша се за шуртенето на водата, стичаща се в стълбищната шахта, но не чу шум. Явно покривът в тази част на хотела беше здрав.
Насочи лъча на лампата си по протежение на тъмния коридор. Стори му се, че вижда нещо, което седеше неподвижно в края. Изпълниха го подозрения, но нямаше време да провери какво е то. Продължавайки да брои, стигна до четвъртия етаж и продължи надолу. Въздухът стана по-хладен.
От радиотелефона се чу пращене — Рони отново се опитваше да го дразни, за да го принуди да реагира и да използва гласа му като мишена. Но Бейлинджър вече се намираше твърде далеч от него.
Продължаваше да брои.
Включи радиотелефона, знаеше, че Рони ще чуе същото пращене.
— Значи си още жив — каза гласът. Макар че Бейлинджър бе намалил до минимум звука, ехото в стълбищната шахта усилваше този глас. — Чудех се дали съм те улучил.
Миньорската му лампа се въртеше по спираловидното стълбище, докато той стигна до третия етаж, продължавайки да размахва чука в сумрака пред себе си.
Пак се чу пращене.
Франк натисна бутона за връзка, приближи радиотелефона до устата си и опря присвитите си длани от двете страни, стараейки се да изолира ехото.
— Карлайл е страдал от агорафобия. Все се чудех защо един човек, който се страхува от открити пространства, ще напусне хотела и ще се застреля на плажа. Нямаше логика. Но сега разбирам, че нещо друго го е ужасявало още повече.
Бейлинджър беше сигурен, че вече е преброил до петдесет и отгоре. „Вини, за бога, направи каквото ти казах!“ — примоли се мислено той.
— Аз не съм го наранил — каза гласът.
— Ти не си бил добър син.
— Гласът ти звучи по-различно.
Бейлинджър си представи как Вини, следвайки дадените му инструкции, увеличава звука на радиотелефона и го поставя на пода. Представи си как Рони вперва поглед нагоре по посока на високия глас на Бейлинджър. Изведнъж от радиотелефона се чу изстрел на ловна пушка. Франк трескаво се ослуша за далечния звук от стрелящ в отговор пистолет. Но в хотела отекна гръмотевичен тътен, разтърси стълбищната шахта и той не чу нищо друго, дори пращенето на собствения си радиотелефон.
Дъхът му секна, когато с чука, който държеше пред себе си, докосна нещо. Той коленичи, видя кръв на стълбите и насочи лъча на миньорската си лампа. Ето къде беше здраво опънатата тел! От тъмната кръв върху нея телта изглеждаше почти незабележима в сумрака.
Бейлинджър легна по гръб и се промуши под нея. Докато се изправяше, отново чу силно прашене от радиотелефона, но не отвърна. Размаха чука пред себе си, търсейки друга тел, докато слизаше към тъмата в дъното на стълбите.
Сега си позволи да се спре на една мисъл, която беше избягвал. Ами ако Рони беше взел, освен радиотелефона и очилата за нощно виждане? „Тогава няма да ни останат много шансове“ — помисли си той.
Тръгвай си — казваше една част от мозъка му. — Докато Вини отвлича вниманието на Рони, опитай се да намериш начин да се измъкнеш от хотела.
Да ги изоставя?
Не, просто намери начин да излезеш и потърси помощ.
Няма как да изляза оттук. Единственият начин да приключа с всичко това е да го убия.
Но дори да можех да се измъкна, какво бих направил? Пеша ли да тръгна? Посред нощ в бурята, в този съвсем пуст район на града? Ще ми трябва страшно много време, за да стигна до полицейския участък. Вини и Аманда може да са мъртви дотогава.
Това е твоят шанс…
Глупости, няма да ги изоставя! — мислеше си Бейлинджър.
Стигна до дъното, където в ограниченото пространство още по-силно се усещаше миризмата на смъртта. Лампата му освети труповете на Мак и Джей Ди. Бяха потънали в локви кръв, с прерязани гърла, краката им бяха почти напълно отрязани. Бейлинджър видя следи от стъпки в кръвта. Рони явно бе дошъл, довършил ги е с ножа и е взел радиотелефона. Следите от стъпки като че ли излизаха от стената и се връщаха обратно в нея. Това явно бе една от тайните врати, за които Франк знаеше със сигурност, че съществуват.