Той приклекна, оглеждайки обвитите в пелената на мрака трупове. Наистина всеки имаше по един чифт очила за нощно виждане. Бейлинджър посегна, но изведнъж се сети за труповете със скрити бомби в Ирак и застина. Огледа по-отблизо телата. Имаше нещо, пъхнато под лявата страна на Мак.
И под Джей Ди имаше нещо. Ако не беше се пържил в ада на Ирак, нямаше да ги забележи. Бяха експлозиви. Тежестта на телата притискаше детонаторите. Ако ги поместеше, налягането върху тях щеше да изчезне и бомбите щяха да избухнат.
Той коленичи в кръвта и посегна към главата на Мак, напипвайки каишката на очилата му. „Направи го много внимателно“ — каза си.
От радиотелефона му се чу пращене.
Той бавно прехвърли каишката през гладко избръснатия череп на Мак. Свали очилата от невиждащите му очи и ги окачи на колана си. След това си пое дъх и се наведе към Джей Ди.
Стори му се, че в далечината отеква изстрел на ловна пушка. Свали очилата на Джей Ди и си ги сложи. Угаси миньорската си лампа.
Слабо зелено сияние обгърна предметите наоколо. Затрудненото му дишане и шумът на бурята създаваха усещането, че се намира под водата. Бейлинджър забеляза някакъв продълговат тъмен предмет — беше лостът. Взе го и припряно пое към стълбите, отчаяно бързайки да се върне в мезонета. Но се поколеба и се обърна към тесния коридор. Въпреки мрачното си предчувствие, навлезе в него. Очилата му позволиха да види целия коридор до края и онова, което Тод бе описал: трупа на облечена жена, подпряна на стената в дъното. Съсухрена като мумия. Въпреки зелената окраска, се виждаше, че жената е с руса коса. В скута й имаше чантичка, като че ли всеки миг щеше да си тръгне. Не му се искаше да си представи какъв ужас е изживяла тя. Старомодните й дрехи му подсказаха, че не е Даян, но това не го утеши. Беше се примирил, че любимата му жена е мъртва, но въпреки това жадуваше да я види, дори да е безжизнена. Той спря сред зеленото море, което създаваха очилата му, и се опита да установи как е умряла жената.
На пръв поглед нямаше следи от насилие. Но когато се вгледа, забеляза, че гръклянът беше хлътнал навътре, костите бяха счупени. Жената бе удушена. Бейлинджър стоеше като парализиран, докато прашенето на радиотелефона го стресна и го накара да се раздвижи. Беше готов да се върне при Аманда и Вини, но остави лоста и посегна към мръсната и покрита с прах чантичка. Остави радиотелефона, отвори я и извади портмонето от нея.
Вътре имаше шофьорска книжка. Потръпна, когато видя името, то му казваше почти всичко.
Трябваше да се върне обратно, да погледне в раницата на Вини. Мислите трескаво се въртяха в главата му.
Пъхна шофьорската книжка в джоба на винтягата си, а след това грабна лоста и радиотелефона. Отекна гръмотевица. Бейлинджър се втурна към стълбите.
„Внимавай за изпъната тел“, рече си той, докато опипваше пътя пред себе си с лоста. След малко я откри. Промуши се под нея и забърза нагоре. Ръката го заболя да движи лоста пред себе си. Дали Рони бе успял да го проследи и да му постави нов капан? Стори му се, че дочу далечен изстрел на ловна пушка, а след това на пистолет.
Премина през третия етаж, през четвъртия.
На петия Бейлинджър отново спря и не можа да се сдържи да не надникне в тайния коридор. Спомни си, че беше забелязал някакъв предмет, облегнат на стената. Сега го видя с помощта на очилата за нощно виждане. Още един труп на жена — русокоса, облечена с панталон, поло и блейзър.
„Не!“ — помисли си Франк.
Дрехите му бяха познати…
Не!
53.
Залитна към нея. Върху рамото й се появи плъх, той замахна с лоста и го размаза върху стената. Премалял, Бейлинджър се свлече на колене. Трупът не беше изсъхнал като този на най-долния етаж. Очите липсваха, по тялото имаше рани… Но нямаше как да не разпознае лицето й.
Даян!
Мъката стегна като железен обръч гърдите му, дъхът му секна. Сълзите изгаряха лицето му. Разтърсван от ридания, той вдигна ръка и погали съсухреното й лице. Русата й коса се спускаше по раменете — беше по-дълга, отколкото тя я харесваше, защото бе продължила да расте и след смъртта й. Лицето й бе разкривено от ужасена гримаса. Също като при трупа на най-долния етаж, костите на шията й бяха хлътнали навътре — беше удушена. Неговата прекрасна Даян.