След невидима светкавица проехтя гръм. Аманда и Вини бяха вперили погледи в Бейлинджър и го слушаха, ужасени.
— Значи сега ти се превърна в популярен психолог, след като се провали като войник и като посредствен полицай? — попита гласът.
— Аз бях детектив. И предполагам, че при всички тези проучвания, дето си правил за мен, не си разбрал какви престъпления съм разследвал. Или просто си си наложил да пренебрегнеш това, защото не ти се е искало да мислиш за своя проблем. Аз разследвах сексуални престъпления, Рони. Мога да видя какво става в главата ти, приятелче, а там е истинска клоака.
Рони — това име също му напомняше нещо.
— Имам снимка — ти и Карлайл — каза Бейлинджър в радиотелефона. — Отзад се вижда датата: 31 юли 1968-а. Месец по-късно е изчезнала Айрис Макензи. В края на същата година Карлайл е затворил хотела, освободил е персонала и е заживял тук сам. Или може би не е бил сам? Рони. Защо това име ми напомня за нещо…
Бейлинджър прелисти полицейската папка. После намери страницата и името едва не му извади очите. То го накара да потръпне. „Роналд Уитакър“.
— Какво? — попита гласът.
54.
— Рони. Роналд. Четвърти юли 1960 година. Роналд Уитакър.
— Млъкни! — каза гласът.
Отекна гръмотевица.
— Ти си Роналд Уитакър.
— Млъкни, млъкни…
Сред плющенето на дъжда Бейлинджър чу силно тропане отдолу. Не идваше откъм капака, а от по-далече. Вдигна пистолета, отключи капака и с очилата за нощно виждане съзря витото, обагрено в зелено стълбище.
— Млъкни, млъкни! — изкрещя Рони.
Докато яростното блъскане продължаваше, Бейлинджър се спусна внимателно по стълбите и надникна през разбитата стена в опустошената всекидневна на Даната.
Тропането идваше откъм барикадираната врата и беше достатъчно силно, за да разбута натрупаните мебели.
— Майка ти е умряла — каза Франк в радиотелефона. — Баща ти е блудствал с теб.
— Толкова ще те боли, че ще ме молиш да те убия! — извика Рони иззад вратата.
Бейлинджър влезе във всекидневната на Даната и насочи пистолета към вратата. Продължаваше да говори по радиотелефона, но тихо, за да накара Рони да си мисли, че е все още в мезонета.
— След това баща ти е решил да припечели няколко долара от теб, довел те е тук, в хотел „Парагон“, за Четвърти юли и те е дал под наем на друг извратен тип.
— Няма да те слушам!
— Онзи се е опитал да те подкупи с бейзболна топка, ръкавица и бухалка. След това баща ти се е върнал в стаята с парите. Бил е пиян, заспал е. Ти си му размазал главата с бухалката, удряйки го двайсет и два пъти. Рони, на твое място щях да го ударя петдесет, сто пъти. Не мога да ти опиша колко ми е жал за това малко момченце. Направо се вбесявам, като си помисля какво са му причинили. Сърцето ме боли за изгубеното му детство.
Дъждът трополеше отвън. Отново отекна гръм.
— Но аз мразя онова, в което то се е превърнало, Рони.
— Името ми е Уолтър Харигън!
Бейлинджър стреля по посока на гласа. Веднъж, два пъти… В средата на вратата куршумите пробиха дървото.