В този миг чу свистенето на пожарогасител — Аманда се бореше с огъня в друга стая. Но в трапезарията също се издигаха пламъци. „Вода. Трябва да намеря още вода“ — рече си Бейлинджър. Погледна отворената врата на асансьора, изтича до него и грабна петте шишета с урина, които Рони им беше върнал, за да ги подразни.
„Грешен ход, кучи сине“ — помисли си той, докато изливаше урина в пламъците. Замириса на амоняк, той се задави. Огънят зацвърча. Гъст дим изпълни стаята, но пламъците угаснаха.
Нов изстрел на ловна пушка разцепи пода. Както тичаше, Бейлинджър усети как една треска одраска лицето му. Намери Аманда в библиотеката, където трескаво гасеше последните пламъци с пожарогасителя. Тя побърза да отиде в стаята за наблюдение, изстреля бял облак върху огъня там и също го угаси. Но след миг пожарогасителят се изпразни.
Подът избухна от следващия изстрел, но Бейлинджър беше успял да издърпа Аманда в спалнята. Двамата клекнаха до Вини край външната стена. Засега това беше безопасно място — над всекидневната на Даната, чиято врата все още беше барикадирана. Около тях се виеше дим. Овъглените панталони на Вини бяха залепнали за тялото му, кожата му бе почерняла. „Изгаряне трета степен“ — рече си Франк. Беше виждал много такива в Ирак.
— Боли — простена Вини.
Бейлинджър знаеше, че след преживяния шок щеше да го боли много повече. Скоро щеше да се гърчи от болки.
Дори през очилата за нощно виждане лицето на Вини му изглеждаше пепеляво.
— Можеш ли да ходиш? — попита го Франк.
— Има само един начин да разберем. — Мръщейки се, Вини му направи знак да му помогне да се изправи.
Краката му се бяха подули, коленете му пареха. Вини простена. Бейлинджър се опасяваше, че ще изгуби съзнание.
— Е, идеята не беше добра. — Франк внимателно му помогна да се отпусне отново на пода. — Аманда. — С удивление видя, че тя все още държи празния пожарогасител. — Иди тихо в стаята за наблюдение и хвърли оттам пожарогасителя колкото е възможно по-далече. В библиотеката, ако успееш. Но изчакай първо аз да отида до вратата на медицинския кабинет.
— Какво се каниш да правиш?
— Ще взема нещо да облекча болките му.
Бейлинджър се отправи към кабинета. Свещите светеха слабо, обгърнати в дим. Той кимна на Аманда и тя хвърли пожарогасителя в обратна посока, към библиотеката. Щом го чу как се тресна в пода, отвличайки вниманието на Рони, Бейлинджър се премести в медицинския кабинет и се пресегна към счупената остъклена врата на шкафа с лекарствата. Грабна спринцовка и ампула с морфин, а после се втурна обратно в спалнята точно в момента, когато подът избухна и се разлетяха сачми.
Коленичи до Вини.
— Давам ти достатъчно, за да притъпи болката, а не да те приспи.
Вини кимна, хапейки устни.
— Само побързай.
Бейлинджър оголи лявата му китка и му сложи инжекцията.
Лицето на Вини изглеждаше все така изопнато от болката. Но бавно започна да се отпуска.
55.
— Много гъст дим. — Аманда се закашля. — Мислех, че вече всички пламъци са угасени.
— Не и долу.
Бейлинджър посочи отворения капак в пода на стаята за наблюдение. Пристъпи уморено към него. Три етажа по-надолу пламъците бяха по-големи. Единственото нещо, което можеше да измисли, бе да затвори капака и да го заключи.
Аманда се втурна вътре, носейки хавлиени кърпи, намокрени с малкото вода, останала в резервоара в банята. Тя ги наслага по ръба на капака и ги притисна здраво, изолирайки дима.
След като електричеството бе изключено и отоплителната система вече не работеше, в мезонета бързо стана хладно. Аманда обгърна с ръце раменете си. Като погледна надолу към босите й крака и нощницата, която едва ги прикриваше, Бейлинджър каза:
— Може би ще успея да ти помогна.
Застана на вратата на медицинския кабинет и впери поглед в трупа на Кора. „Съжалявам“ — помисли си той. Хвана я за ръцете и я задърпа. В пода имаше толкова много дупки, че Рони със сигурност щеше да чуе шума. Но трябваше да продължава да влачи трупа. Остави тялото на Кора в банята.
Свали обувките й и късите чорапи. Краката й излъчваха ужасяващия хлад на смъртта.