Без да се колебае, тя го направи и се обърна. Зачака Бейлинджър да подкрепи Вини, за да премине препятствието.
Но Вини тупна на стълбите и възпроизведе ужасяващ звук в шахтата.
Бейлинджър му помогна да пропълзи под изпънатата тел.
След като Вини премина, Франк също се промуши отдолу. След няколко секунди той отново слизаше по стъпалата с тялото на Вини на гърба си.
Аманда вървеше пред тях, проверявайки с чука дали няма още някоя опасна преграда.
Изведнъж стълбите се разклатиха. От стената изскочиха болтове, а стълбището се отдели от подпорите си. Бейлинджър се олюля. Когато болтовете издрънчаха върху по-долните стъпала, той се вкопчи в несигурните перила. Стълбището представляваше една подскачаща огромна спирала, закрепена в горния край, но не и отстрани, която се блъскаше в стените.
Краката на Вини се удариха в перилата. Той изстена високо. Усилен в стълбищната шахта, звукът сякаш изпълни целия хотел. Рони нямаше как да не го чуе. Бейлинджър измъкна лоста от колана си, обърна се и замахна с него към опънатата тел. Удари я с всички сили и тя се скъса.
— Нагоре! — извика той на Аманда. — Веднага!
В стената изтрещяха сачми. Изскочиха още болтове, стълбището се разлюля. Пот се стичаше от лицето на Бейлинджър, докато търсеше опипом отвора на капака. Изпълнен с благодарност, че се опира на нещо стабилно, той се промуши нагоре, мъкнейки Вини, като се стараеше да не чува стоновете му. Спря в кухнята, разчитайки на сигурността на външната стена. Капакът шумно се затръшна и Аманда изведнъж се озова до него.
57.
— Ще пробваме по друго стълбище — с надежда рече Аманда.
— Останаха само още три.
Тя изтощено се отпусна на пода и опря гръб на стената.
— Три. Той има голям шанс да ни намери.
Бейлинджър се свлече до нея.
— Сигурно и на трите има капани.
— Да — каза Аманда. — Вероятно. — Тя погледна към Вини, който стенеше от болка. — Някакви други идеи имаш ли, Франк?
— Не и в момента.
— И аз нямам.
В стаята за наблюдение димът се процеждаше през мокрите кърпи, с които бяха запушени пролуките около капака в пода.
— Но трябва да има някакъв начин — рече Аманда. — Аз няма да се предам.
„Също като Даян е“, помисли си Бейлинджър.
— Права си. Няма да се предаваме.
Чу се пращене откъм радиотелефона.
— Още ли сте живи? — попита гласът.
Франк натисна бутона за връзка и притисна лакът към пистолета си в кобура, сякаш черпеше сили от него.
— Чакаме те.
— Чакате огъня — рече гласът.
„Чакането ще ни убие — помисли си Бейлинджър. — Трябва да направим нещо. Няма да се оставим да умрем тук“. Чуваше как дъждът трополи по металния капак на прозореца над него.
Трябваше да има някакъв начин.
Аманда впери поглед в капака. Обзет от слаба надежда, Бейлинджър проумя какво й беше хрумнало. Двамата много бавно се изправиха и огледаха капака. Също както другите в хотела, той имаше ролки, поставени на хоризонтална шина над прозореца. Беше достатъчно да го плъзнеш настрани, за да се отвори. Можеше да се заключва; ключалката бе поставена в долния край.
Но за разлика от капаците на прозорците на долния етаж, ролките на този не бяха ръждясали. Както всичко останало в мезонета, капаците бяха поддържани идеално чисти.
Бейлинджър пъхна края на лоста под ключалката. Започна да натиска, но се притесни, че Рони може да чуе.
— Аз ще му отвлека вниманието — прошепна той на Аманда и сложи ръката й върху лоста. Промъкна се тихо в трапезарията, извади радиотелефона и натисна бутона за връзка. — Уолтър Харигън. Роналд Уитакър. Рони. Майка ти „Рони“ ли те наричаше? Затова ли искаш приятелките ти да те наричат така? За да бъдат като майка ти?
— Просиш си мъчителна смърт.
Франк погледна към кухнята, където Аманда яростно натискаше лоста.
— Уолтър Харигън. Ти си Роналд Уитакър и си… Разбира се! — Разтърси го тръпката на прозрението. — След като излезе от затвора за малолетни, смени ли си името? Така ли стана? С новото име миналото няма да те преследва. Никой няма да знае, че си убил баща си, задето те е тормозил сексуално. — Бейлинджър наблюдаваше Аманда. Основата на ключалката всеки миг щеше да се отдели от стената. — Така ли беше, Рони? Карлайл ли предложи да смениш името си? Това не беше ли друг начин да ти помогне?
— О, той ми помогна и още как! — рече гласът.