Кимнах.
— Най-сетне, за първи път в историята на човечеството, на Земята всичко е спокойно. Мир в целия свят, единно всемирно правителство, световно процъфтяване. Властите се стремят да запазят всичко както си е. Дори ми се струва, че прекаляват, като подтискат най-безобидния индивидуализъм. Но кой съм аз, та да съдя? Вероятно след стотина години или приблизително толкова ще стане по-леко, но за нарушителите, които живеят в наши дни, това е твърде дълъг срок.
— Значи, почувствувал си нужда от нови хоризонти? — казах аз.
— Да, сър — отвърна Франклин. — Не бих искал да ме сметнете за празен дърдорко, сър, но мечтаех да стана откривател. Трудностите не ме плашат. Ще работя! Ще видите, само ми позволете да остана, моля ви, сър! Ще работя неуморно…
— А какво ще работиш? — запитах аз.
— А? — За миг той се обърка, после отвърна: — Каквото и да е.
— Но какво умееш да вършиш? На нас, разбира се, много би ни свършил работа химик, специалист по неорганична химия. Да не би случайно в тая област да се проявяват твоите таланти?
— Не, сър — промълви нарушителят.
Разговорът не ми доставяше никакво удоволствие, но важното беше да внуша на пътника без билет неумолимата, горчива истина.
— Така, значи, твоята специалност не е химията — разсъждавах гласно аз. — При нас би се намерило местенце и за първокласен геолог. В най-лошия случай и за статистик.
— Боя се, че аз не…
— Я ми кажи, Франклин, случайно да не си професор?
— Не, сър.
— А доктор? Или магистър? Е, поне имаш ли някаква диплома?
— Не, сър — отвърна подтиснат Франклин. — Аз и гимназия не съм завършил.
— Че в такъв случай какво си смятал да правиш тук? — запитах аз.
— Виждате ли, сър — каза Франклин, — четох, че строителството е разхвърляно по целия Марс. Мислех, може да съм полезен като куриер. Разбирам и от дърводелство, мога да бъда и водопроводчик, и… Навярно все ще се намери тук някаква работа и за мен.
Налях на Франклин втора чашка кафе и той ме погледна с огромни, умоляващи очи. Обикновено в този стадий на разговора нарушителите винаги гледат с такива очи. Те смятат, че Марс прилича на Аляска от 1870 година или на Антарктика от 2000-та година — героичен подстъп за смели, решителни хора. В същност Марс съвсем не е подстъп. Той е задънена улица.
— Франклин — казах, — знаеш ли, че Строителството на Марс зависи от доставките от Земята? Знаеш ли, че то не си плаща разноските и може би никога няма да ги изплати? Знаеш ли, че издръжката на един човек струва на Строителството петдесет хиляди долара годишно. Смяташ ли, че си достоен за годишна заплата от петдесет хиляди долара?
— Аз много не ям — възрази Франклин. — А като посвикна, аз…
— Освен това — прекъснах го, — знаеш ли, че на Марс няма човек, който да не е поне доктор на науките?
— Това не знаех — прошепна Франклин.
Нарушителите никога не го знаят.
Аз съм длъжен да им го обяснявам.
И така, разказах на Франклин, че всички дърводелски, шлосерски, водопроводни работи, задълженията на куриери и готвачи, а така също почистването, поправките и ремонтите извършват самите учени през свободното си време. Може би не съвсем добре, но го вършат.
Работата е там, че на Марс липсва неквалифицирана работна сила. Ние чисто и просто не можем да си го позволим.
Очаквах, че Франклин ще се облее в сълзи, но той успя да се овладее.
Огледа с мрачен поглед омърляната обстановка на съвсем малката обща каюта. Нали разбирате, в нея всичко беше марсианско.
— Да вървим — казах аз, като станах от мястото си. — Ще ти намеря легло. А утре ще уредя да те изпратим обратно на Земята. Не се огорчавай. Нали все пак видя Марс.
— Да, сър — нарушителят с мъка стана. — Само че, сър, аз в никакъв случай няма да се върна на Земята.
Не почнах да споря с него. Нарушителите обикновено все се перчат. Отде да знам този пък какво си е намислил?
Настаних Франклин, върнах се в лабораторията и няколко часа се занимавах с работата, която трябваше да свърша на всяка цена. Легнах си капнал от умора.
На сутринта отидох да събудя Франклин. Нямаше го в леглото. За миг ми мина мисълта за саботаж. Кой знае на какво е способен несполучливият откривател? Току виж, че извадил от реактора два-три закъснителя или запалил склад с гориво. Тичах разгневен из лагера, търсих нарушителя и най-сетне го открих в недовършената спектрографска лаборатория.
Тази лаборатория строяхме в извънработно време. Който имаше свободен някой и друг час, нареждаше тухли, изрязваше дъски за маса или завинтваше панти към касите на вратите. Никой не можеше да бъде освободен от работата си за толкова дълго време, че да строим както си му е редът.