Какъв трябваше да е следващият ми ход? Дали да продължа да говоря, или да предам всичко в ръцете на Кроу и онзи, който му дърпаше конците днес?
Поех си дъх и замръзнах неподвижно, вперил поглед в екрана. Ситуацията ставаше все по-напечена. Кроу би искал да участва в това. Хората на планетата — също. Всички биха искали да участват, по цялата командна верига чак до президента, а и дузина други президенти. Но нямаше време за всичко това. Тук не ставаше въпрос за широки преговори. Врагът бе непобедим и нетърпелив. Вярвах, че само преди минути бе готов да стреля по мен, защото прекалено се бавя. Ако бъдем честни, земните правителства имаха пълното право да участват в тази дискусия. Но те не бяха тук горе и не седяха лице в лице с макроски кораб, който няма търпение да ги пръсне на парчета.
— Пристига съобщение — обади се корабът.
Въздъхнах. Без съмнение пак беше Кроу.
— Да го чуем.
От стените заехтя бибипкане и пищене. Беше макросът.
— Аламо, това старият макроски език ли е? Същият, който ти използва за съобщението?
— Вариациите в честотата го правят неидентичен. Границите на сигнала съвпадат. Идеите са структурирани разбираемо.
— Тогава го преведи, изхождайки от предположението, че е старият език.
— Пристигащо съобщение: „Идентифицирайте се.“
Усмихнах се. Бях успял. Макар че имах най-лошия интерфейс на света, отново бях накарал този нанокораб да направи каквото искам.
— Свържи се с Кроу. Предавай му разговора. После кажи на макроса следното: „Аз съм полковник Кайл Ригс от Звездната армада.“
— Пристигащо съобщение: „Вие сте водачът на местните съпротивителни сили.“
— Това въпрос ли беше, или твърдение, Аламо?
— Твърдение.
— Как успя да го измислиш, Кайл? — намеси се Кроу. В гласа му звучеше изумление.
— Няма значение. Завързах приказка с тях. Какво ще правим сега, по дяволите?
— Какво искат?
— Ще ги попитам, но не трябва ли да включим и Земята в това?
— Не. Принципът ми е, че щом нещо става над повърхността на планетата, то е работа на Звездната армада.
— А аз мислех себе си за голям куражлия!
— Такъв си, Кайл, наистина.
— Искаш ли да говориш директно с тях? — попитах.
Той помълча.
— Не, продължавай да говориш ти. Много те бива с компютрите, друже. Явно те харесват. Накарай ги да си тръгнат мирно и тихо, ако можеш… само не им давай Австралия.
— И през ум не ми е минало.
— Пристигащо съобщение: „Вие сте водачът на местните съпротивителни сили.“
— Отговори им с „да“. Да, аз говоря от името на тази планета — казах.
Тези думи ми прозвучаха напълно откачено. Как се бе стигнало дотук?
Как се бях поставил в това положение?
40.
— Прати им следното: „Какво искате от нас?“ — казах на кораба.
— Пристигащо съобщение: „Мирна капитулация без щети за флотата ни.“
Изсумтях. Нима всички не искаха да спечелят войната без бой?
— Кажи им, че ние също искаме да завършим този конфликт по мирен начин.
— Пристигащо съобщение: „Условията за капитулация са приети.“
— Хей, хей! — извиках. — Кажи им, че не сме се съгласявали да капитулираме. Съгласяваме се на примирие.
— Пристигащо съобщение: „Условията са неприемливи.“
Замислих се върху казаното от тях досега. Имаха някаква причина да се колебаят. Единственото, за което се сещах, бе размерът на флотата им. По-рано бяха пращали срещу нас един или три кораба. Всеки път ги бяхме побеждавали. Сега обаче се изправяха насреща ни с голяма флота. Това означаваше, че имат по-голям шанс да ни унищожат, но и че ще понесат по-големи загуби, ако някак си успеем да ги победим за трети път. Опитах се да мисля като компютър. Те нямаха емоции. Не изпитваха самоувереност, за тях всичко се състоеше от вероятности. В случая макросите не разполагаха с пълна информация за нас. И повече от веднъж бяха направили грешна преценка. Сега бяха несигурни. Предположих, че от тяхна гледна точка съотношението риск-печалба бе прехвърлило допустимите стойности. Атаката срещу нас не си заслужаваше риска да унищожим флотата им.
Съобщението, което ми бяха пратили — че искат да капитулираме, без да нанесем щети на корабите им, — всъщност издаваше много. Дипломатическото им мислене бе твърде опростено. Те веднага издаваха истината. Щом се страхуваха от нова погрешна преценка, от нови загуби за себе си, значи можехме да се пазарим. Можех да използвам този страх срещу тях.
— Кажи им, че ако атакуват, ще понесат големи загуби. Вече ги победихме два пъти в космоса и веднъж на земята. А сега сме по-силни отпреди. Искаме примирие.