Корабът и змиевидните му ръце се подчиниха бавно. След минута тя вече бе в нормално вертикално положение. Мина ми през ум да ѝ дам малкото дрехи, с които разполагах, но не можах да измисля как да ѝ ги облека през стискащите я черни ръце. А и освен това не бях уверен, че чифт потни слипове и съдрана риза ще подобрят особено настроението ѝ.
— За кои „те“ говориш, Кайл? — попита Сандра. — Да не си срещнал извънземните?
— Не точно. Мисля, че е само корабът. — Обясних ѝ набързо за компютърния глас, който бе чула, и как работи „Аламо“.
— Значи сме пленници на нещо като летящ робот?
— Да. Но не съм сигурен, че сме пленници. Сега той ме смята за своята майчица.
— Гледаш ме, нали?
Прочистих гърло.
— Какво е станало с очите ми, Кайл? Сега ми се струва, че виждам нещо, но е много мъгляво. Събудих се в някаква стая и там цареше непрогледна чернота. Тръгнах с опипване и открих гърчещи се малки пипалца и… струва ми се, че там има тела, Кайл.
Обясних ѝ за по-малките черни ръце и за децата ми.
Когато свърших, тя помълча секунда-две. Започваше да навързва нещата.
— Била съм мъртва, нали?
— Не по-мъртва от удавник, изваден от басейн. Мисли за това просто като за спешно отделение с по-напреднала технология.
Тя кимна.
— Добра идея. Така не изглежда толкова страшно. Колко време бях…? Не, не ми казвай. Не искам да знам. Мислиш ли, че ще успеят да съживят децата ти?
— Надявам се. — После ѝ разказах каквото бях научил за новия ни свят от капитан Джак Кроу, австралиеца, и от „Аламо“.
— Значи тези ненормалници се опитват да сформират някаква армия?
— По-скоро флота.
— Да не са си загубили ума?
— Още не съм сигурен. Не знам всичко, което знаят те. След като нямаме пълен контрол над корабите и се появяват все повече от тях, нужна е някаква организация.
— Не може ли правителството да го направи?
Обясних ѝ за изискването предишният командир да умре, за да може контролът над кораба да премине у новия.
— Аха — каза тя и кимна. — Мисля, че сега разбирам по-добре мотивите на Кроу. Първото нещо, което би поискало всяко правителство, е да се качи на борда и да види със собствените си очи.
— Да, и ако не се лъжа, в момента, в който го направят, ще станат участници в тестовете, които ще завършат със смърт за всички, освен за новия командир.
— Или със завързване на тавана.
Изкисках се.
— Кайл?
— Да?
— Ще направиш ли още нещо за мен?
— Разбира се.
— Не искам да ме помислиш за неблагодарна, но… може ли да се обърнеш и да престанеш да ме зяпаш? Защото… вече те виждам.
— О! Съжалявам. — Очите ми срещнаха нейните и видях, че месинговият блясък в тях е угаснал. Отново бяха черни. Извърнах се гузно.
— Няма нищо — каза тя с усмивка. — Ти нареди на кораба да се върне и да ме извади от студения океан, нали? Спаси ми живота.
— Точно така — отвърнах малко смутено. — И се радвам, че зрението ти се оправи, Сандра.
— Да бе.
7.
Мислех си за думите на Джак Кроу, че трябва да крада това, от което имам нужда. Може би щях да се оправя и без кражби. Заповядах на кораба да се върне над фермата ми.
Когато спряхме с потреперване, казах на „Аламо“ да прати ръката си долу и да изрови някакви дрехи от гардеробите. В кораба през повечето време бе топло — освен ако подът не бе отворен, — но смятах, че и двамата със Сандра имаме нужда от облекло. Не знаех как да обясня на кораба в кой гардероб да тършува, затова просто го пратих да открие каквото може. Ръката се върна след минута-две със сноп дрехи. Те още висяха на пластмасовите си закачалки — куките им се бяха счупили, когато ги беше изтръгнала.
Дрехите представляваха случайна смесица от ризи и джинси. Явно бяха от гардероба на Джейк. Усетих как нещо ме стисна за гърлото при гледката на дрехите на сина ми, но успях да се съсредоточа. Някои от тях бяха скъсани от не особено деликатната метална ръка при преноса. Обух едни джинси, които се оказаха твърде тесни. Опасах една риза около кръста на Сандра като набедрена препаска и надянах през главата ѝ футболна тениска. Тя ми благодари, но малките черни ръце не искаха да я пуснат. Всъщност, когато бях близо до нея, се стягаха толкова силно, че ѝ причиняваха болка. Едва успях да смъкна тениската над голите ѝ гърди.
— Това е абсурдно — оплаках се аз. — Аламо, какво трябва да направя, за да те накарам да пуснеш Сандра в мое присъствие?
— Командният персонал трябва да бъде пазен от туземните форми на живот.
— Да, чух го вече.