— Аламо е крайно параноичен, когато става дума за твоята безопасност, но не и за моята — отбеляза Сандра.
— Точно така — казах. — Трябва да мислиш като кораба, за да разбереш действията му. Ако бе играла играта по неговите правила, щеше да получиш контрол над него и той щеше да изхвърли мен, без да му мигне окото. Но явно, ако се озовеш тук по някакъв друг начин, те класифицира като опасно животно. Чакай да помисля малко. Кроу спомена нещо за подлагане на някакъв гаден процес за защита.
— Тогава защо не ме пусне, за да види дали мога да те набия или нещо такова?
Забелязах, че тя изобщо не ми даде поисканото време за размисъл. Втренчих се за миг в нея и казах:
— Може би защото вече се провали на един тест. От негова гледна точка трябва да бъдеш изхвърлена и да умреш.
— Прекрасен нрав има този метален копелдак.
Кимнах. Често ми се бе случвало да работя с вбесяващи компютърни интерфейси. Но този тук бе първият, проектиран от неизвестни извънземни.
— Аламо? Какви действия мога да предприема, за да подобря защитата си?
— Можем да прилагаме инжекции на командния персонал.
— Какви инжекции?
— Реконструиращи.
Присвих устни. Не ми харесваше как звучи това. Какво, по дяволите, би искал да ми инжектира един извънземен кораб? Нещо, от което ще ми порасне твърда черупка като на рак?
— Не му вярвай, Кайл — каза Сандра, впила поглед в мен. — Не знаеш какво ще ти направи.
— Има и друг вариант — рекох замислено.
— Какъв?
— Мога да му наредя да те свали долу. Това е моята ферма. Сигурно вече са разчистили труповете, ако е имало такива. Ако колата ми е още долу, можеш да отидеш с нея до града или да се обадиш на някого.
Тя се замисли върху това, бърчейки вежди.
— Бих могла да го направя… в краен случай. Но не ми се вижда правилно да те оставя тук сам. Нали ти се върна за мен.
— Не искаш ли да се махнеш от „Аламо“? Нямаме представа какво ще направи той след малко.
Тя се усмихна.
— А ти не искаш ли компания?
Поклатих глава.
— Не ти се ще да го пропуснеш, нали? Това е може би най-голямото събитие в човешката история и ти участваш в него. Нямаш никакво желание да те изритат от купона, прав ли съм?
— Отчасти — призна тя, като се опитваше да изглежда засегната.
— Добре, значи оставаш, докогато искаш.
— Само че опитай да ме свалиш от тази стена. Чувствам се нелепо.
— Аламо — казах аз, чешейки се по главата. — Сандра не е опасна. Тя е невъоръжена и практически гола. Би ли могъл да прибереш всичките си ръце, освен една — може би тази, която я държи за глезена, — така че да е в състояние да се движи свободно? Ще стоя далеч от нея и тя няма да може да ме нарани.
— Възразяваме срещу оставането на заплаха на мостика, освен ако е с цел разпит.
— Аха — рекох аз. Беше ми хрумнала една идея. Придадох на гласа си заповеден тон. — Аламо, трябва да разпитам тази пленничка. Налага се да намалиш ограниченията до минимум, за да мога да го направя.
Накрая, след още няколко минути препирни, успях да убедя кораба да остави само два черни кабела около глезените ѝ. Сандра облече някои от дрехите на Джейк. Стояха ѝ по-добре, отколкото на мен.
— Ами… — каза тя, след като вече бе облечена. — На този кораб имаме ли тоалетна?
— Аламо, нуждаем се от тоалетна. На кораба има ли някакви системи за отстраняване на отпадъците?
— Всички отпадъци се отстраняват чрез изхвърляне.
— Ясно — казах. Вече го бях виждал много пъти. Собствените ми деца бяха изхвърлени като боклук. Тръгнах да обикалям мостика. Условията за живот тук много скоро щяха да станат непоносими, ако не намерех решение на този проблем. Мина ми през ума да наредя на кораба да изтръгне една от тоалетните във фермата ми, но тя нямаше да ни е от особена полза без течаща вода.
Помислих си дали да не се обадя на Джак Кроу за помощ, но отхвърлих идеята. Той просто щеше да ми каже, че трябва да се присъединя към него, за да получа тази информация. По всичко личеше, че неговите хора са прекарали на корабите си по-дълго време от мен. Сигурно бяха решили проблема по някакъв начин. Щом те се бяха сетили какво да направят, и аз можех.
— Аламо, отвори врата от мостика към една от неизползваните малки стаички.
Част от стената вляво от мен се стопи. Приближих се и надзърнах вътре.
— Това ще свърши работа.
— Да не би да трябва просто да се изпикая на пода там вътре? Ще си намокря краката — оплака се Сандра.
Замислих се за способността на кораба да променя формата си. Докъде ли стигаха тези му възможности?
— Аламо, можеш ли да оформиш нещо от палубата на кораба? Направи от пода тоалетна чиния.