От голямото червено нещо бе излязла малка червена искрица. Носеше се към нас. Беше не по-голяма от цент, но накара сърцето ми да се разтупти.
— Врагът ще бъде в обсег след шест минути — каза корабът.
— Аламо, идентифицирай онази нова вражеска единица.
— Това е приближаващ се вражески изстрел.
Преди искрицата да измине и половината разстояние до нас, още една излезе от големия ръждивочервен кораб.
— Те стрелят по нас, Кайл — каза Сандра. — Би ли направил нещо, моля те?
— Аламо, промени цвета на нашия кораб. Направи го зелен или оранжев, или нещо такова.
Един от корабите — който, слава богу, не беше на предната линия — стана меднооранжев.
Сандра си пое шумно дъх, когато малката червена точка стигна до един съд в края на формацията ни, в горната част на стената. Ракетата, ако това бе ракета, изчезна и златният кораб, който бе улучила, изчезна заедно с нея. Нямах никакви съмнения какво е станало. Нашата страна бе дала жертва.
— Аламо, начертай траектория, която да ми покаже къде ще удари следващият приближаващ се изстрел.
На стената се появи грубо начертана, трептяща, подобна на вена ръждивочервена линия. Видяхме я как се протегна към противоположния край на формацията. Втората ракета бе насочена надолу. Щеше да удари последния кораб в нашата редица, в долния край на стената, докато първият изстрел бе насочен към кораб в горния край.
— Стрелят по най-отдалечените ни кораби — казах аз. — Защо?
— За да не свалим ракетата? — предположи Сандра.
— Точно така — кимнах аз. — Аламо, отвори общия канал.
Заля ме силна гълчава. Осъзнах, че никога няма да успея да взема думата. Някои хора се опитваха да разберат кой е умрял, други обсъждаха как да накарат корабите си да подвият опашка и да побегнат. Вече бях осъзнал, че това няма да се случи. Ако бе възможно, досега някой щеше да е успял да даде съответната заповед. Корабите ни бяха взели и ни бяха домъкнали на тази разходка в космоса. Искаха да ги командваме, докато тя свърши. Може би изкуственият интелект бе достатъчно умен, за да знае, че не е тактически гений.
Сякаш мълния озари ума ми и изведнъж всичко ми се видя далеч по-логично. Защо ни бяха избрали според способността ни да оцеляваме? Защото, ако искаш съвет как да оцелееш, питаш специалист. Тези кораби ни бяха отсели безмилостно, търсейки хора с решителна нагласа. Бяха ни отвлекли, за да им помогнем да победят този враг.
„А какво ли ще стане — каза една малка частица от мозъка ми, — когато вече няма да имат нужда от нас?“ Сетих се за кентаврите, които бях убил, за да получа контрол над кораба.
— Врагът ще бъде в обсег след пет минути — каза „Аламо“.
Движението на вражеския кораб бе спряло. Явно мислеха, че няма защо да се приближават, след като вече бяхме в обсега им? Можеха просто да ни опушкат един по един.
— Аламо, отвори частен канал към „Бодлоперка“.
След кратко забавяне корабът отговори:
— Отворен е.
— Какво има, Ригс? Не разполагам с много време.
— Да не би да си измислил какво да правиш?
— Не, по дяволите. Говори.
— Голямата гад стреля по корабите в края на групата ни. Мисля, че се опитва да унищожи онези, които са отделно от останалите.
— И сам виждам, говори по-бързо.
В този миг втората ракета стигна до целта си. Още една калаена буболечка изчезна от стената. Приближаваха се нови две ракети. Пресметнах, че с тази скорост половината от нас ще бъдат унищожени, преди големият червен кораб да се озове в обсега ни.
— Накарай кораба си да начертае линия от приближаващата се ракета към кораба-цел. Предлагам да се съберем около мишената. Тогава комбинираният ни защитен огън би могъл да спре ракетата. Току-виж успеем да я унищожим.
— Това ли е най-добрата ти идея? — попита Кроу.
— Да.
— Корабите не летят, накъдето им кажем, всички вече сме го пробвали.
— Те не позволяват да бягаме и да се крием. Маневрирането, за да защитим някой от своите, е съвсем друга работа.
— Как да разберем кой е мишената?
Казах му да накара кораба си да оцвети своята точка в различен цвят.
— Онзи, който е на прицел, трябва да каже на всички останали. Така ще разполагаме с името на кораба-мишена. Останалите ще кажем на корабите си да се придвижат към него и да го защитят.
— Добър план, друже! — Кроу се изсмя отново. Само че смехът му вече не бе толкова груб и самоуверен. Звучеше малко нервно. Кой не би се изнервил при такива обстоятелства?
Чух го да крещи по общия канал. Даваше инструкции на хората, казваше им да се обадят, ако техният кораб е под прицел. Преди да успеем да организираме всичко, избухна и трети кораб, но накрая върху стените на всички имаше червени линии.